О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 749/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Nike International” Ltd, („Н” Л. ) със седалище Б. , щата О. , САЩ , чрез процесуалния му представител адв. М от САК, срещу определение № 1* от 22.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1 337/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав. Със същото е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което е върната искова молба и е прекратено производството по делото, поради неизпълнени указания за внасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба С. И. С. е депозирал становище (наименовано „възражение”) в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Изложени са доводи и относно законосъобразността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 91/2009 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от „Nike International” Ltd, със („Н” Л. ) срещу С. И. С. от гр. В.. Ищецът на основание чл. 77 ЗМГО претендира заплащане на сума в размер на 28 416 лв., представляващи обезщетение за вреди от нарушено право на търговска марка, тъй като ответникът е използвал в търговската си дейност чрез продажба и предлагане за продажба по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО стоки, носещи знака на запазените стоки Н. , с рег. № 1* рег. № 2* и СТМ № 2* без съгласието на притежателя на тези марки, ведно с мораторна лихва върху главницата – 5 804 лв., както и осъждане на С. да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. С разпореждане от 25.01.2009 г. СГС е оставил исковата молба без движение, като е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1 418 лв. От данните по делото е видно, че е било образувано НОХД № 140/2008 г. на Районен съд гр. Н. срещу нарушителя, приключило със споразумение с Районна прокуратура гр. Н., с което ответникът се е признал за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 172б, ал. 1 НК. Ищецът е депозирал молба с вх. № 4 441/04.02.2009 г. пред СГС, в която твърди, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК такси и разноски не следва да се внасят по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Същата е оставена без уважение и тъй като не е внесена дължимата държавна такса, съдът е прекратил производството по делото. С определение № 1* от 22.07.2009 г. на САС, постановено по ч. гр. д. № 1 337/2009 г. е оставена без уважение депозираната частна жалба срещу прекратителното определение.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Според частния жалбоподател въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода да делото, а именно: Споразумението има ли характер на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 413, ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК и в зависимост от това освободен ли е ищецът от внасяне на държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК? Поддържа се, че посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. С оглед данните по делото, правилно съдът е приел, че не намира приложение нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като ищецът не претендира вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, а защита на притежаваната от него марка, включително и получаване на обезщетение по специалния закон – чл. 75 и сл. ЗМГО.
Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд е съобразил приложението на цитираните разпоредби на действащия ГПК, поради което е прекратил производството, поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 22.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1 337/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: