О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София, 10.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.05.2010година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 12 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 194 от 09. 10. 2008 год., по гр.д. № 128/2008 год., Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 15. 01.2007 год., по гр.д. № 1168/2002 год., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. С. Н. срещу Й. Д. С. и А. Й. С. иск с правно основание чл.135, ал.1, пр.1 ЗЗД, като при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е обявил за относително недействителен спрямо С. С. Н. сключения на 09.12.299 год. между Й, в качеството му на Е. , упражняващ търговска дейност под фирма „Р” и А. Й. С. договор за дарение на ? ид.ч. от недвижим жилищен имот, представляващ апартамент- мезонет № 24, находящ се на VІ и VІІ полуетаж във вх.”Б” на жилищна сграда на ул.”М” № 48 в гр. С., заедно с избено помещение № 7 и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, обективирано в н.а. № 23 от 09. 12., по н.д. № 1183/99 год.,т.ІІ, рег. № 7* на нотариус С. Т. , с район на действие СРС.
В останалата част, с която искът с правно основание чл.135 ЗЗД е отхвърлен по отношение на процесния договор за дарение, материализиран в посочения по- горе нотариален акт на нотариус С. Т. , с предмет на разпореждане притежаваната от В. С. ? ид.ч. от същия недвижим имот, съдебният акт на СГС е оставен в сила.
Недоволни от решението на въззивния съд са останали и ищецът и ответникът А. С. , които са го обжалвали с оплакване за неправилност, като в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК всеки от тях е възразил по основателността на касационната жалба на противната страна.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
По касационната жалба на ищеца С. С.
Тя касае частта на обжалваното въззивно решение, с която е оставено в сила решението на СГС и предявената в субективно съединяване искова претенция, основана на чл.135 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдържащите се в нея оплаквания за неправилност са обосновани с твърдение за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила на чл.109 ГПК/ отм./ и на чл.127, ал.1 ГПК / отм./ и на материалния закон- чл.19 СК/ отм./.
Според касатора в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е изградил необоснован правен извод, че процесният недвижим имот, предмет на извършеното дарение е безспорно в режим на съпружеска имуществена общност на прехвърлителите, поради което отсъствието на възникнало в тежест на дарителката В. С. задължение спрямо ищеца, като кредитор, изключва основателността на предявения конститутивен иск извън принадлежащата на съпруга Е част.
Становището на жалбоподателя е, че самото обстоятелството, че дареното имущество е придобито в резултат на търговската дейност на дарителя С. , чийто кредитор е ищецът, изключва приноса на другия съпруг, поради което то, по арг. от чл.19 СК, е индивидуално притежание на първия, което в нарушение на материалния закон решаващият съд не е съобразил.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с твърдението, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос” в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР № 2/2001 год на ОСГК, поради което са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.
Касаторът не е формулирал изрично конкретният материалноправен въпрос, който като съдържащ се в предмета на спора е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и чрез тях крайния правен резултат по делото, задължение, императивно вменено му от законодателя- арг.от чл.284, ал.3 ГПК, което е самостоятелно основание да се откаже достъп до касационен контрол.
Независимо от това, дори и да се приеме, че с оглед подробно изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба и направеното в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС уточнение от касационната инстанция, същият се свежда до наличието на правна възможност придобитото от Е. имущество, чрез учредено в това му качество право на строеж срещу задължение за строителство да е под режим на съпружеската имуществена общност по см.на чл.19 СК/ отм./, то основната предпоставка за достъп до касационен контрол не е налице, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на касационната жалба на настоящия касатор въззивният съд е приел, че в хода на делото не е съществувал спор между страните относно факта, че имотът, предмет на извършеното дарение, към момента на сделката е притежаван от дарителите Е. Й. Д. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „Р” и съпругата му- В. К. С. в режим на съпружеска имуществена общност по см. на чл.19 СК/ отм./.
Доколкото, обаче, ищецът има парично вземане само към ответника Й, произтичащо от издадения от последния в качеството му на Е. менителничен ефект, то, според съдържащите се в съобразителната част на обжалваното решение съждения на Софийски апелативен съд, записът на заповед, по арг. от чл.25 СК, не е породил солидарно задължение за плащане на сумата 11 000 щ.д. за ответницата В, поради което С. Н. не се явява кредитор на последната и няма право да иска отмяна на извършеното от нея дарение по реда на чл.135 ЗЗД.
Следователно от решаващите мотиви на Софийски апелативен съд се налага извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, формулиран с уточнението му, извършено от ВКС , макар и да е значим правен въпрос, като такъв, по който въззивният съд въобще не е взел отношение, приемайки го за безспорен не попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главната предпоставка за достъп до касационен контрол при създадената от законодателя факултативност на същия.
Що се касае до въпроса дали Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон- чл.109 ГПК/ отм./, като е приел за безспорен факта, че недвижимият имот, предмет на извършеното дарение е съпружеска имуществена общност, явно поради отсъствие на наведени в противен смисъл доводи пред инстанциите по същество, вкл. оспорване на удостоверяването му от съответния нотариален акт, то той, както сам е посочил в жалбата си и касаторът е свързан с правилността на обжалваното решение, поради което е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване,преценявани в производството по чл.288 ГПК.
От тук се налага и извод, че при липса на доказана главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, наличието на допълнителното изискване, специфично за поддържаното от касатора основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда.
ІІ. По касационната жалба на ответника А:
Касационната жалба е относима до частта на въззивния съдебен акт на Софийски апелативен съд, с който предявеният конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД е уважен при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./.
Същата е подадена в рамките на преклузивния срок за касационно обжалване от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу въззивен съдебен акт, попадащ в обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Оплакването на този касатор е за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основания за касация по т.1 на чл.281 ГПК.
Подробно изложените в обстоятелствената част на касационната жалба доводи срещу извода на въззивния съд, че ищецът има качеството на кредитор по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД, са обосновани с липса на представен в хода на делото оригинал на процесния запис на заповед и на доказателства, че издаденият от ответника Й без падеж и без протест менителничен ефект е бил предявен за плащане.
Подробни съображения са развити и относно необосноваността на извода на въззивната инстанция за увреждащия характер на извършената разпоредителна сделка, предвид притежаваното от длъжника достатъчно, за да бъде при необходимост удовлетворен неговия кредитор, имущество.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос” в противоречие с практиката на отделни състави на ВКС и на съдилищата.
Този релевантен за изхода на конкретния правен спор въпрос, който като включен в предмета на спора е обусловил решаващите изводи на въззивния съд не е формулиран от касатора.
Обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол последният всъщност се е позовал отново на допуснато от решаващата инстанция нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствения материал по делото, въз основа на който е приел, че ищецът има качеството на кредитор и на неправилно приложение на материалния закон, относно елементите от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Доколкото този въпрос не може да бъде изведен конкретно от касационната инстанция, без да бъде нарушен принципът на диспозитивното начало, тъй като не касае само до прецизиране или уточнение на същия в производството по чл.288 ГПК, а въобще до неговото формулиране вместо страната, то само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допуснато, съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/2010 год.на ОСГТК на ВКС.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради допуснато нарушение на процесуалния или материален закон са неотносими към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая изводът на въззивния съд, според който правото на иск по чл.135, ал.1 ЗЗД не е обусловено от изискуемостта и ликвидността на вземането е в съгласие с трайната практика на ВКС, израз на която са и приложените с изложението решения.
Или обобщени последните налагат становището за идентичност в дадените разрешения относно условията при които на ищецът по този конститутивен иск може да има качеството кредитор и според които достатъчно в негова полза да е налице възникнало вземане спрямо ответника, което да може да бъде удовлетворено при евентуално принудително изпълнение от недвижимия имот, предмет на извършена от недобросъвестния длъжник с лице, чието знание за увреждането се предполага, разпоредителна сделка.
Що се касае до увреждащия характер на същата и останалото след нея имущество, притежавано от длъжника, то този въпрос всякога е свързан с конкретна преценка на доказателствата по отделното дело, поради което въобще не би могъл да обуслови приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 09. 10. 2008 год., по гр.д. № 128/2008 год., Софийски апелативен съд, по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: