3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
С., 14.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
Н. М.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3110/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 289 от 25.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 149/2014 г. от Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 633/2012 г. на Районен съд-гр.Е. П. и при условията на чл.271 и сл.ГПК е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че ответницата К. Ц. К., [населено място] дължи на касатора сумата 13 264.51 лв., представляваща главница, сумата от 2 153.35 лв. – лихва за забава, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 564/20.07.2011г. по ч.гр.д.№ 676/2011г. на Районен съд – [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата К. Ц. К. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в отговора по чл.287, ал.1 ГПК, с който се претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и ответницата е сключен договор за поръчителство, с който е обезпечен договор за кредит за текущо потребление, предоставен на В. В. В. за сумата 15 000 лв. със срок на издължаване от 96 месеца. С договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2012 г. [фирма] е прехвърлила на ищеца по делото и настоящ касатора вземанията на банката по приемо-предавателен протокол към него, сред които е и вземането на банката към длъжниците по ч.гр.д.№ 676/2011 г. на Районен съд – Елин Пелин. Кредитополучателят спрял плащанията на 26.11.2010 г. и според клаузите на договора и допълнителното споразумение при забава повече от 90 дни автоматично настъпва предсрочна изискуемост. Като се е позовал на т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че независимо от обективния факт на неплащането, изискуемо вземане в полза на кредитора не е възникнало по издадената заповед за незабавно изпълнение, тъй като не е упражнил преди да подаде заявлението по чл.417, т.2 ГПК правото си да направи предсрочно изискуем кредита по договора, обезпечен с поръчителство от ответницата.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: 1./ Счита ли се уведомен/и кредитополучателя или други задължени лица за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с връчването на искова молба по чл.422 ГПК в случаите, в които това не е сторено преди подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК; 2./ В кой момент настъпва предсрочната изискуемост – от датата, на която счетоводно тя е била отразена или от датата, на която уведомлението е достигнало до длъжника.
Първият въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като има обуславящо значение за отхвърлянето на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. По отношение на него не е доказана сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, формирана с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено преди подаване на касационната жалба. Според т. 18 от тълкувателното решение, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В същия смисъл е и произнасянето във въззивното решение, с което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен след направен от съда извод, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК банката – ищец не е уведомила длъжника и поръчителя за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита поради настъпване на предвидените в договора за кредит предпоставки. Съществуването на задължителна практика по поставения въпрос прави неприложимо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с което е обосновано искането за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен от касатора въпрос не е поставян на обсъждане от въззивния съд поради неотносимостта му към спора с оглед ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а поради и на възникнало вземане по издадената заповед за изпълнение. Следователно по отношение на него не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което изключва възможността да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 03.12.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 25.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 149/2014 г. от Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. Ц. К., [населено място] разноски по делото в размер на сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: