О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
Гр.С., 16.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.226 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ц. срещу решение №.112/10.10.16 по г.д.№.126/16 на Търговищки окръжен съд – с което е потвърдено реш.№.78/18.05.16 по г.д.№.149/15 на Районен съд Попово за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.42 ЗЗД, чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.124 ГПК като неоснователни.
Ответните страни [фирма] и Министерството на земеделието и храните оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.42 ЗЗД, чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.124 ГПК за неоснователни поради липса на твърдените пороци на атакуваната сделка, респективно поради загубване на придобито право на собственост. Във връзка с оплакванията за липса на представителна власт е посочил, че в нотариалния акт, с който притежаваният от ищцата имот /нива, възстановена по реда на ЗСПЗЗ/ е бил продаден на ответника [фирма] чрез пълномощник, е описано като представено пълномощно №.169/4.09.02 на кметство [населено място] /нотариалната преписка е унищожена с изтичане на 5-годишния срок/. Нотариалният акт съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения от закона ред и форма – поради което представлява доказателство за извършените от и пред него действия. В случая той удостоверява, че на посоченото в него време и място е извършена удостоверената сделка и са били представени описаните в него документи. Тази материална доказателствена сила не е била надлежно оборена по реда на чл.193 ГПК чрез оспорване истинността на акта като писмено доказателство. Съдът е приел, че представеното от ищцата удостоверение от Кметство [населено място] – съгласно което в архива в кметството няма регистрирано пълномощно с този номер, не оборва доказателствената сила на нотариалния акт. Това е така, доколкото са налице и други доказателства, свидетелстващи за желанието на М.Ц. да продаде нивата – свидетелски показания, писмени доказателства, вкл. от ОСЗ, че от 2002г. до 2011г. земята на ищцата не е арендувана. През този период и до завеждане да иска през 2015 тя не се е интересувала от нея, незаинтересоваността е продължила твърде дълго и това не може да се обоснове с отдалеченото местонахождение на нивата. Предвид изложеното не е доказано по безспорен и категоричен начин, че при извършване на покупко-продажбата на недвижимия имот от 4.10.02 липсва упълномощаване от страна на ищцата и искът е неоснователен. Претенциите за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона и липса на съгласие са намерени за неоснователни, доколкото липсват доказателства при сключването на договора същият да е противоречал на конкретна правна норма /наведените твърдения са за сключване на сделката без да е издавано и подписвано пълномощно и този порок е обсъден в контекста на иска по чл.42 ЗЗД/ и да е липсвало съгласие /в смисъл на две насрещни съвпадащи волеизявления/ – предвид приетото по-горе наличие на упълномощаване и липсата на установена съзнателна липса на съгласие. Искът за прогласяване на нищожност поради липса на основание е намерен за неоснователен, тъй като основанието се предполага /чл.26 ал.2 ЗЗД/ и тази презумпция не е оборена от ищцата. Претенцията за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния имот на основание решение №.6/20.05.98 по преписка 06213 на ПК П., е намерена за неоснователна, тъй като придобитото по реда на ЗСПЗЗ право на собственост впоследствие е било загубено поради отчуждаването му с оспорената сделка. Договорът е действителен и по силата на същия ответникът [фирма] е придобил право на собственост върху процесната нива чрез закупуването й от ищцата, като впоследствие я е отчуждил възмездно на трето лице чрез договор за замяна. Сделките са били изповядани в изискуемата форма и по предвидения ред, поради което приобретателят е правоприемник на първия ответник и собственик на имота по силата на правни сделки. От друга страна, дори да се приеме, че първият ответник не е станал собственик поради пороци при извършване на оспорената сделка, то тогава вторият ответник е придобил имота на основание придобивна давност. МЗГ е придобило имота на 28.11.03 на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предвидената от закона форма е била опорочена; оттогава е започнало и да владее имота /владението е продължило повече от 11години/, като е придобило правото на собственост с изтичане на кратката 5-годишна придобивна давност.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „налице ли е надлежно овластяване, ако е налице порок при учредяване на представителната власт, свързан с формата на упълномощаване” /реш.№.49/29.03.13 по г.д.№.363/12, ІV ГО – по чл.290 ГПК, реш.№.265/ 8.04.10 по г.д.№.1420/08, ІV ГО – по ГПК /отм.//
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът въобще не е бил обсъждан от въззивния съд и той не е излагал мотиви във връзка с него. Въпросът съдържа и условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че е налице порок при учредяване на представителната власт, свързан с формата на упълномощаване; напротив – изрично е посочил, че не е оборена материалната сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ и не е доказано по безспорен и категоричен начин, че при извършване на покупко-продажбата е липсвало упълномощаване. При това положение въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Същевременно, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.112/10.10.16 по г.д.№.126/16 на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: