3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 17.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6975 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. О. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. С., против въззивното решение № 131 от 12 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2014 г., с което е потвърдено решение № 7 от 19 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 1571 по описа на районния съд в гр. Кърджали за 2013 г. в частта му за отхвърляне иска на Б. за признаване срещу [община], че в акт за раждане от 3 юни 1992 г. са вписани неверни имена М. О. Б. вместо М. О. Б..
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК с оспорване извода на съда за липса на заявена претенция за промяна на бащино и фамилно име, предвид изричното й посочване както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в диспозитива й. Твърди се, че вместо съдът да вникне в текста на исковата молба и да прочете обстоятелствената й част, се е съобразил само с посоченото вписване на неверни данни. Сочи се и че не са обсъдени оплакванията на касатора, посочени подробно във въззивната му жалба, както и всички доказателства по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1ГПК.
Ответникът [община] и прокуратурата не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценката на стореното от ищеца искане в исковата молба и изложените в нея основания, въззивният съд приема, че с исковата претенция се цели да се установи по отношение на ответника вписването на неверни обстоятелства в акт за раждане, както и вписване на неверни данни в имената на ищеца. Като правилен е възприет изводът на първата инстанция, че искът за установяване на вписани неверни данни в имената на ищеца е с правно основание чл. 38, ал. 4, предл. последно ЗГР, без да е предявяван и иск по чл. 73 ЗГР, по който първата инстанция да е дължала произнасяне. Сочи се, че едва със въззивната жалба се прави искане за промяна в данните за гражданско състояние на ищеца в съставения му акт за раждане, а исканата промяна в акта досежно имената на ищеца по характера си не съставлява констатирано наличие на вписани неверни данни, защото неверните данни са тези, които не отговарят на действителното фактическо положение към момента на съставяне на самия акт, а и искането за промяна в бащиното и фамилното име на ищеца е зависимо от констатирането на неверни данни и тяхното поправяне.
К. съд приема, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като касаторът не е посочил общото основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява, че материалноправният въпрос е решение по спор, при който не са съобразени разпоредбите на чл. 73 ЗГР – по делото било установено, че ищецът е заявил претенциите си с исковата молба за промяна в бащиното и фамилното име в съставения му акт за раждане, както и необходимостта от приложение на процедурата по чл. 73 ЗГР. В случая въззивният съд е приел, че претенция по чл. 73 ЗГР изобщо не е била предявявана и е посочил още, че правен интерес от предявяването й би бил налице в конкретния случай само при позитивно за ищеца разрешаване на искането му за установяване вписването на неверни данни (имената на родителите му) в съответния акт за раждане. В изявлението си (доколкото правен въпрос по критериите на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, не е изрично поставен) касаторът е пропуснал да заяви с кое разрешение на въззивния съд не са съобразени разпоредбите на чл. 73 ЗГР. Правен въпрос по изводите на съда за това кога са налице неверни данни, вписани в актовете за гражданско състояние, както и предпоставка за предявяването на претенция по чл. 73 ЗГР ли е положително установяване на вписани неверни данни в акт за гражданско състояние, не се поставя от касатора. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, непосочването на обусловил изхода на спора правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както е в настоящия случай.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 131 от 12 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: