2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 528
гр. София 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2540 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.Nо 73388 /08.06.2015 г. от Б. Н. А., чрез адв. М., срещу решение от 30.04.2015 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав по гр.д. № 2118/ 2014 г., с което е потвърдено решение № II- 53-41 от 26.02.2013 г. на Софийски районен съд, 53 състав по гр.д. Nо 35620/2008 г. за допускане на делба на урегулиран поземлен имот, с площ от 1060 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда, с площ от 47.25 кв.м., находящи се в [населено място], между съсобственици и квоти както следва: А. Л. И. – 24/36 ид.ч, Б. Н. А.- 9/36 ид.ч, И. В. Б. – 1/36 ид.ч, София В. Б.- 1/36 ид.ч, А. М. Г.- Д. – 1/36 ид.ч, и за отхвърляне на делбения иск спрямо М. С. С. и Й. С. Г..
В касационната жалба се поддържа недопустимост на въззивното решение с довод за произнасяне на двете инстанции по непредявен иск (свръхпетитум) като се твърди, че без да е направено искане по чл. 30, ал. 1 ЗН районният съд е намалил завещателното разпореждане на наследодателя А. И. Б. до размера на запазената част, а въззивният съд вместо да обезсили първоинстанционното решение, го е потвърдил и в тази му част. Същото оплакване се поддържа и като основание за отмяна на въззивното решение като неправилно – нарушение на материалния закон, в частност на чл. 30,ал. 1 ЗН.
Писмен отговор по жалбата е постъпил единствено от ответницата А. Л. И., в който тя оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу въззивен съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК за редовност, като не са налице изключенията по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да потвърди решението на Софийски районен съд Nо II- 53-41 от 26.02.2013 г. по гр.д. Nо 35620/2008 г. за допускане на делба по иска с правно основание чл. 69 ЗН на Б. Н. А., първоначално насочен срещу А. Л. И., а впоследствие по указания на съда и срещу останалите съсобственици, апелативният съд служебно и по наведеното оплакване във въззивната жалба, че въпросът за това кои са съсобствениците на делбения имот , вече е бил решен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. Nо 230/1996 г. по описа на СРС, е приел, че то е допустимо и в частта за допускане на делбата спрямо И. В. Б., С. В. Б. и А. М. Г.- Д. , както и в частта за отхвърляне на иска срещу М. С. С. и Й. С. Г.. Съдът е мотивирал този извод, на първо място, с отсъствието на обективен идентитет между настоящето делбено дело и делото по иск за прогласяване на нищожност на извършена преди това с решение от 22.12.1994 г. на СГС по гр.д. Nо 2693/1994 г съдебна делба , а също и със задължението на делбения съд служебно да следи и да дава указания на ищеца за конституирането на всички съсобственици. По правилността на решението, с оглед наведените твърдения за недопустимо намаление на направеното в полза на ищцата завещателно разпореждане, съдът е приел, че в случая е налице основание за прогласяване недействителността на завещанието съобразно нормата на чл. 14, ал. 2 ЗН в приложимата й, с оглед датата на смъртта на наследодателя, редакция, в частта, с която последният се е разпоредил с над 1/2 от имуществото си в полза на лице извън кръга на наследниците по закон.
Касаторката поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК наличие на противоречива съдебна практика по въпроса дали е допустимо първоинстанционният съд да конституира служебно съделители, без да е направено искане за възстановяване на запазената част от наследството, като се позовава и представя решение по чл. 290 ГПК на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 252 2012г. и решение на Сливенския окръжен съд по гр.д.№ 760/2012г.
Въпросът е изведен като един, но включва два самостоятелни въпроса: 1.Допустимо ли е служебно делбеният съд да намали завещателните разпореждания по реда на чл. 30 ЗН и 2. Има ли правомощия първоинстанционният съд да конституира служебно страни в делбеното производство.
Първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото , защото съдът не се е произнесъл служебно по иск с правно основание чл. 30 ЗН, както поддържа касаторката, а е приложил императивната разпоредба на чл. 14 ЗН в редакцията на текста към момента на откриване на наследството (ДВ бр. 41/1985 г.) по направено в отговора на исковата молба възражение в тази насока. Според тази редакция завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, държавата и обществените организации, а в полза на други лица, той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Разпоредбата е императивна като неспазването й води до недействителност на завещанието в тази част. Съвсем различна е хипотезата на чл. 30 ЗН, която допуска съдът да намали едно валидно завещателно разпореждане по искане на заинтересован наследник с право на запазена част, която е накърнена. В случая съдът не е намалявал завещателното разпореждане по реда на чл. 30 ЗН, а прилагайки чл. 14 ал.2 ЗН е установил невалидността му в частта за размера на 1/2 от делбения имот и съобразявайки я при определяне на квотите в съсобствеността е редуцирал тази на ищцата до размера, позволен от закона, до който тя може да придобие собственост чрез завещание.
По въпроса за служебно конституиране на съделители в процеса са приложими разясненията в т.6 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК , според които неконституирането на задължителните другари в процеса води до недопустимост на съдебното решение. В делбения процес, съсобствениците /сънаследници/ са задължителни другари, поради което съдът следи служебно за конституирането им и има правомощия да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу неучастващите по делото съсобственици, по който именно начин е процедирал районният съд по настоящото дело.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, в полза на А. Л. И., следва да се пръсъдят поисканите с писмения отговор разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване е доказано с приложения договор от 13.08 2015 г. в размер на 400 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивнотко решение на Софийски градски съд , от 30.04.2015 г. по гр.д. Nо 2118/ 2014 г.
ОСЪЖДА Б. Н. А. , ЕГН: [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Л. И., ЕГН : [ЕГН] сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: