О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 21.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3854/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв.З. Е. от САК срещу определение от 2.4.2013 г постановено по гр.дело № 2324/2013 г на Софийски градски съд, Второ „В” въззивно отделение, с което е потвърдено разпореждане от 21.12.2012 г на СРС, 29 състав по гр.дело № 58849/2011 г.С това разпореждане първоинстанционния съд е върнал въззивната жалба на Д. Т. К. като процесуално недопустима като подадена след изтичане на законоустановения двуседмичен срок.
В частната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните норми.Жалбоподателят моли същото да бъде отменено, а делото върнато с указания за администриране на подадената срещу решението на СРС въззивна жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав Четвърто Гражданско отделение намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
При действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г касационното обжалване не е задължително, а факултативно и е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това правния въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело или решаването му по различен начин би довело до различен изход по спора.
Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В изложението на основанията по член 284, ал.3 от ГПК се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по съществен правен въпрос, който е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.Прието е ,че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай изложението към частната касационна жалба не съдържа какъвто и да било, формулиран от касатора процесуално правен въпрос, свързан с предмета на делото.Поради това касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 2.4.2013 г, постановено по гр.дело № 2324/2013 г на Софийски градски съд, Второ „В” въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.