9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
[населено място], 22.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 676/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ОМВ България„ООД против решение № 194/08.11.2018 г. по гр.д.№ 379/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 435/28.03.2018 г. по гр.д.№ 2480/20з16 г. на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото решение са отхвърлени пасивно субективно съединените искове на касатора против „ Кредит Актив „ЕООД и Прокуратура на Република България, с правно основание чл.124 ГПК, за установяване по отношение същите, че „ОМВ България „ ООД е собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност 340 118,24 лева с ДДС , придобито по правни сделки с „Петрол С.А. – Румъния„ , „Нафтекс Петрол„ ЕООД и „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг„ ГМБХ – Виена, което количество представлява част от общо изтегленото от ответника „Кредит Актив„ ЕООД през периода 01.04.2010 г. – 05.04.2010 г. дизелово гориво в общ размер от 350 499,84 л. на обща стойност 732 789 л. с ДДС . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички обстоятелства и доказателства по делото, относими към преценката за нищожност на сключения между „Кибела БГ„ ЕООД и „Кредит Актив„ ЕООД договор за доставка на гориво от 31.03.2010 г., поради противоречие с добрите нрави, предвид сключването му с намерение за увреждане на ищеца – касатор. Същият твърди, че въззивният съд, въпреки изрично позоваване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, във връзка с доклада и разпределение на доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства, не е съобразил предпоставките по чл.266 ал. 3 ГПК и неправилно е отказал допускане на доказателства на ищеца във въззивна инстанция / . Неправилност на въззивния акт се твърди и поради противоречие с материалния закон – чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД , тъй като не са отчетени смисъла, целта и философията на понятието „ добри нрави „ . Неправилно, според касатора, съдът е отказал да приеме, че се касае за нееквивалентност на престациите, преценима с оглед правните последици от сключването на договора за доставка между „ Кибела БГ„ ЕООД и „ Кредит Актив „ ЕООД , но по отношение на „ОМВ България„ ООД, макар трето за правоотношението между същите лице , доколкото то се явява ощетено с цената на изтегленото от „ Кредит Актив „ ЕООД ,, гориво , чрез картите с рутекс функция, предоставени от него на „Кибела БГ„ ЕООД по договор от 07.01.2010 г. . Като сключен в разрив с правилата на добросъвестността в търговските отношения, според касатора договорът между двете дружества цели единствено да придаде юридическа обоснованост на поведението на договарящите страни, каквато в действителност не е налице. Неправилно страната намира и приложението на чл.24 ал.2 ЗЗД, досежно настъпването на вещнопрехвърлителния ефект по отношение собствеността върху процесното гориво, тъй като не е отчетено обстоятелството, че картите с рутекс функция са с месечен лимит от 18 000 лева и надхвърлянето му предпоставя разпореждане с количествата над тази стойност без основание, чрез което не се променя собствеността .При липса на договор между „ ОМВ България „ ООД и „ Кредит Актив „ЕООД , изтеглените от последното количества гориво не се явяват, като резултат от отделянето им , в качеството на родово определена вещ, по волята на продавача , което изключва настъпването на вещно-правния ефект съгласно чл.24 ал.2 ЗЗД.
Ответните страни – „Кредит Актив„ ЕООД и Прокуратура на Република България – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „ ОМВ България „ ООД предявява субективно съединени искове за установяване спрямо ответниците „ Кредит Актив „ ЕООД и Прокуратура на Република България, че е собственик на дизелово гориво – посочено с количество, цена и източник на придобиване , което количество твърди, че е било изтеглено чрез използването на карта с рутекс функция от ответника „ Кредит Актив „ЕООД. Последният е разполагал с картата въз основа на сключен на 31.03.2010 г. договор за доставка на гориво с „ Кибела БГ „ ЕООД, с което дружество „ОМВ България „ има сключен договор за продажба на гориво чрез карти с рутекс функция от 07.01.2010 г. . Тези карти позволяват изтеглянето на горивото с отлагане на плащането и са с месечен лимит от 18 000 лева. Доставянето на горивото от „ Кибела БГ„ ЕООД на „ Кредит Актив” ЕООД е договорено чрез използването на картите с рутекс функция, предоставени от ищеца на „ Кибела БГ „ ЕООД . Твърди се, че „ Кредит Актив „ ЕООД е изтеглило значителни количества гориво над определения месечен лимит, в периода 1-5 април 2010 г. . Във връзка с прокурорска преписка срещу „ Кредит Актив „ЕООД , изтеглените количества гориво, междувременно смесени с придобити от други източници горива , са иззети като веществено доказателство от Прокуратура на Република България , но последващо върнати – на „ ОМВ България „ ООД .Правният интерес от конституирането на Прокуратурата като ответник се обосновава с обстоятелството, че същата е предявила иск против ищеца, за стойността на част от горивото, за невръщането на което на „Кредит Актив „ЕООД е ответник по предявен от същото дружество иск за обезщетение, производството по който е висящо и като трето лице – помагач на Прокуратурата по което е конституиран настоящият ищец.
Ищецът се е позовавал на обстоятелството, че чрез използването на картите с рутекс функция ответното дружество не е станало собственик на изтегленото гориво, тъй като не е налице предаване от съконтрахента му – „Кибела БГ „ЕООД , по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД , чрез отделяне на доставяното количество, в качеството на родово определена вещ. Позовава се на разпоредба в Общите условия приложими към договора от 07.01.2010 г., според които купувачът „ Кибела БГ „ЕООД не може да прехвърля правата си по използването на картите с рутекс функция в полза на трето лице. В евентуалност е поддържан довод за нищожност на сключения между „ Кибела БГ „ЕООД и „ Кредит Актив „ЕООД договор за доставка от 31.03.2010 г., поради противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД , като сключен с единствената цел да увреди „ОМВ България„ ООД и в нарушение на принципа за еквивалентност в престациите , тъй като страните по същия нито са възнамерявали, нито действително са възмездили ищеца за изтеглените количества.
Ответникът „ Кредит Актив „ЕООД е възразявал, че процесното гориво е преминало в негова собственост с факта на зареждането му в бензиностанции на ищеца,чрезз използване картите с рутекс функция . Противопоставил е и възражение, че след смесването му с горива с друг произход е обективно невъзможно индивидуализира и отдели иззетото чрез картите с рутекс функция от общо иззетото като веществено доказателство от Прокуратурата гориво.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за намерение на договарящите дружества „ Кибела БГ „ЕООД и „ Кредит Актив „ ЕООД, чрез сключването на договора за доставка от 31.03.2010 г. да навредят на ищеца , като липсата на плащане не е нито доказателство, нито дори индиция за такова намерение. Приел е, че липсва нееквивалентност в престациите, тъй като страните са уговорили определяема цена на доставяното гориво . Тъй като горивата са родово определени вещи, съдът е приел, че собствееноста върху тях се е прехвърлила, съгласно чл.24 ал.2 ЗЗД, с факта на зареждането им от ответното дружество, чрез което става отделянето им от общото принадлежащо на ищеца количество. Ирелевантно за действителността на договора за доставка , според съда, е факта на недоказано разплащане на горивото от „ Кредит Актив „ ЕООД в полза на „Кибела БГ „ЕООД, респ. от последното – на „ОМВ България„ ООД. Неплащането предпоставя интерес от облигационни претенции между дружествата. Месечното лимитиране на изтеглимото количество чрез предоставените карти с рутекс функция съдът е приел, че няма отношение към основанието за придобиване на собствеността от ответното дружество и момента на настъпването на вещно-прехвърлителния ефект, макар напълно неясно, в тази си част , мотивите да сочат като праводател ищеца, при неяснота на правното основание , вместо „ Кибела БГ„ ЕООД , намиращо се в облигационна връзка по договор за доставка с „Кредит Актив „ ЕООД.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ За да отхвърли въведено в спора правоизключващо възражение, като недоказано, следва ли преди това съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички налични в кориците на делото доказателства и да посочи в мотивите на съдебния акт защо счита, че събраните доказателства, на които страната се позовава за да обоснове възражението си , не доказват твърдяната теза ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с решения по гр.д.№ 1055/2016 г. на ІІ г.о., по т.д.№ 2849/2015 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1857/2010 г. на ІV г.о., т.д.№ 212/ 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ При наличие на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните във връзка с предприемане на действия по събирането на доказателства, респ. следва ли да се допусне събирането на вече поискани във въззивната жалба доказателства на соченото основание ? –въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ; 3/ Осъществено ли е основанието на чл.26 ал.1 пр.трето ЗЗД, когато принципът на еквивалентност на престациите между страните в договорната връзка не е нарушен, но същите са го сключили с цел да накърнят интересите на трето за тази връзка лице, в разрез с принципа за добросъвестност при осъществяване на търговските взаимоотношения и справедливостта ?; 4/ Следва ли да се счита нарушен принципа на еквивалентност на престациите, респ. изпълнен съставът на чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД, в контекста на интересите на трето за облигационното правоотношение лице, когато, в резултат на съглашението между страните по един договор, това трето лице е лишено от свое имуществено благо и не е получило в замяна от нито една от тях неговия паричен еквивалент ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие с решения по т.д.№ 88/2007 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 2293/2015 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3014/2014 г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 750/2006 г . на І т.о. на ВКС , а в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК;5/ Настъпва ли вещно-правен ефект при прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи, когато към датата на сключване на договора за покупко-продажба собственик на вещите е трето за облигационната връзка лице, в това число и по отношение на задължението за предаването им ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения по гр.д.№ 4653/2008 г., гр.д.№ 578/2010 г. , гр.д.№ 607/2011 г. и гр.д.№ 3424/2013 г. – всички на ІV г.о. на ВКС ; 6 / Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките между страните по сключения помежду им договор, който съгласно чл.20а ЗЗД има силата на закон за тях ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения по гр.д.№ 60094/2016 г. на ІV г.о. и по гр.д.№ 538/2012 г.на ІІІ г.о. на ВКС.
Първият от въпросите е предпоставен от касационния довод за непроизнасянето на въззивния съд по всички доказателства , установяващи, според касатора , сключването на договора за доставка между ответното дружество и „Кибела БГ„ ЕООД единствено с намерение за увреждането на „ОМВ България „ ООД . Следва да се посочи, че под „доказателства „ , видно от обстоятелствената част на касационната жалба по този пункт, страната не визира конкретно, събрано в хода на производството,чрез определен вид доказателствено средство, доказателство, а необсъждането на наведени, при това едва с касационната жалба, факти, които, според нея, манифестират това намерение : времесключването на сделката – три месеца след сключване на сделката с „ Кибела БГ„ЕООД ; времето на предприето от ответното дружество зареждане чрез картите с рутекс функция – по Великденските празници, когато би било по-трудно своевременно засичане надхвърлянето на лимитите ; лицата, в полза на които са издадени картите с рутекс функция , като представители на „ Кибела БГ„ ЕООД, но последващо действащи от името и за сметка на „ Кредит Актив „ ЕООД ; начина на зареждане – от различни бензиностанции, по няколко курса на ден и складиране в резервоар на неработеща бензиностанция. Обстоятелството, че тези факти не са били своевременно наведени в производството, е достатъчно да обоснове неотносимост на поставения въпрос, тъй като въззивният съд не е имал задължение да ги обсъди, а оттук – неудовлетворяване на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, което изключва коментар на допълнителния такъв. По начало,обаче, твърдените от страната факти сочат на интерес на ответното дружество от настъпване и възползване от правните последици на сключения с „Кибела БГ„ ЕООД договор, което само по себе си конфронтира с тезата за сключването му единствено с намерение за увреждане. Отделен е въпроса , че ако би бил сключен с такова намерение, без да е целял настъпването на правни последици, в съответствие с основанието му / какъвто безспорно не е настоящият случай /, договорът би бил симулативен, а не нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като последното се преценява в съответствие с предмета и основанието му, а те са – покупко-продажба на родово – определена вещ, намираща се в гражданския оборот. Вторият от въпросите е свързан с посочено във въззивната жалба процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в неразпределена доказателствена тежест , за установяване нищожността на договора между „Кредит Актив „ЕООД и „Кибела БГ„ ЕООД и поискани с въззивната жалба на „ОМВ България„ООД доказателства – свидетелски показания и изискване на преписката по образуваното досъдебно производство. Въззивният съд е потвърдил неразпределянето на доказателствената тежест в процеса от първоинстанционния съд, но отрекъл същественост на процесуалното нарушение, доколкото страната и без изрично указание е представила доказателства – протоколите от разпит на свидетели в досъдебното производство, макар съдът последващо да е отказал да ги цени, като недопустими. Въззивният съд приема, че първоинстанционният не е бил длъжен да указва негодността на доказателствените средства, ангажирани от страната, нито тяхната недостатъчност, за установяване на твърденията й. В този смисъл, налице е решаващ извод на съда за липса на допуснато съществено процесуално нарушение, със съдържанието, сочено от касатора – ищец, което предпоставя различен от поставения процесуалноправен въпрос, изхождащ от наличието на такова нарушение. Независимо от това, преждепосочената – в коментара на първия въпрос – изначална негодност на твърдението на ищеца, в обосноваване на нищожност, поради противоречие с добрите нрави, изключва правния характер на въпроса, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия, респ. събиране на каквито и да било доказателства, не биха обусловили различен правен резултат.
Формулираните трети и четвърти въпроси са правно несъстоятелни и нелогични, а и в противоречие с твърдението на ищеца , че именно липсата на еквивалентност, но не преценима при съпоставянето на насрещните престации на страните по договора, а с оглед увреждането на трето лице от сключването и изпълнението му, води до нищожността му. Въпросите, противно на този, изначално негоден да обоснове нищожност на това основание, довод на ищеца , изхождат от твърдение за еквивалентност на насрещните престации, но увреждащ за трето за облигационното правоотношение лице – ищеца резултат от сделката. Несъответствието на въпросите със съдържанието на релевирания от ищеца довод за нищожност в хода на производството, изключва правния им характер, тъй като не по такъв довод е следвало и се е произнасял съда. Правната несъстоятелност на въпросите е в това, че не отнасят преценката за недействителността на сделката към съдържанието на насрещните воли, към момента на материализирането им, а към последици от упражняване на правата по същата. Дори да се приемат за удовлетворяващи общия селективен критерий по чл.280 ГПК, въпросите не са обосновани с допълнителния такъв в сочените хипотези . Цитираните решения на състави на ВКС дават определение за понятието „ добри нрави „ и указания по приложението на основанието за нищожност по чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД, но винаги в отношение към съдържанието на уговореното между страните по сделката, не и с оглед рефлексията й по отношение патримониума на трети за същата лица. Единственият казус, при който мотивът – намерение за увреждане на трето за сделката лице – е посочен за съобразим, като основание за нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави / решение по гр.д.№ 2293/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС / касае специфичната хипотеза на договор за дарение и се обосновава със специалната разпоредба на чл.226 ал.3 ЗЗД . Формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, тъй като, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същата предполага посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, по приложението на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Цитираната от касатора съдебна практика, по приложението на чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД, опровергава съществуването на противоречие в същата, както и изобщо наличието на основание за преодоляване несъвършенства на нормата , чрез тълкуване или прилагане на закона по аналогия.
Петият въпрос е провокиран от твърдението на касатора, че за количествата изтеглено гориво , свръх месечния лимит от 18 000 лева, собствеността върху съответното гориво не е преминала в патримониума на „Кредит Актив„ ЕООД, независимо от действителността на договора за доставка между „Кибела БГ„ ЕООД и „Кредит Актив„ЕООД, доколкото за тези количества същият съставлява продажба на чужда вещ, но непротивопоставима на действителния собственик, тъй като няма вещнотранслативно действие / в който смисъл е и цитираната от касатора съдебна практика / . В отговор на тази теза на ищеца мотивите на въззивния съд са неясни и вътрешно противоречиви, доколкото облигационното отношение се твърди между страни, различни от страните по приетото за настъпило – непосочено на какво основание – вещно-прехвърлително действие. Независимо от това, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като не отчита всички относими обстоятелства, от значение в конкретния случай.За да би бил значим за спора отговор на формулирания пети въпрос, следва да бъде предварително даден отговор на друг , а именно : използването на картите с рутекс функция от „Кибела БГ„ ЕООД, в нарушение на договорените лимити и предоставянето на правата по същите на трети лица, без съгласие на ищеца, какви правни последици влече : получени без основание / и от кого / горива или нарушение на договора от „Кибела БГ„ ЕООД, с ангажиране на съответна за това отговорност на дружеството. Само предходен отговор на този въпрос – впрочем, изводим от Общите условия – напр. т.5.2”е” , т.7.1 , за реализиране правата на ищеца за обезщетяване на вреди на облигационно основание – би предпоставил евентуална релевантност на формулирания. Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Шестият от въпросите е формулиран абстрактно, но аналогично на предходния би бил значим съобразно отговора на обуславящия – досежно последиците при упражняване правата на „Кибела БГ„ООД, в нарушение на уговорения месечен лимит и с предоставяне ползването на картите с рутекс функция от трети лица , без съгласието на ищеца. Във всички случаи, отговорът на въпроса би бил от значение за уредбата на правоотношението между страните по договора от 07.01.2010 г. – „ ОМВ България„ ООД и „Кибела БГ„ ЕООД и напълно неотносим към предмета и основанието на предявения иск за собственост върху процесното гориво. Следователно и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/08.11.2018 г. по гр.д.№ 379/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ ОМВ България„ ООД , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „ Кредит Актив „ЕООД разноски за настоящото производство, в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: