2
определение по гр.д.№ 1695 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1695 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по подадена от А. Д. Г. и Р. Л. Г. касационна жалба срещу решение № 1 от 02.01.2018 г. по в.гр.д.№ 812 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7356 от 31.08.2017 г. по гр.д.№ 521 от 2016 г. на Благоевградския районен съд за уважаване на предявения от И. С. К. срещу А. Д. Г. и Р. Л. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на К. върху 1/2 ид.ч. от УПИ I-276 от кв.31 по регулационния план на [населено място], кв.О., одобрен със заповед № 255 от 1964 г. и заповед № 779 от 2001 г., целият с площ от 881 кв.м., при граници: УПИ II-279, УПИ VII-277 и от две страни- улици.
В жалбата се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че решението противоречи на практиката на ВКС и че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 23.03.2018 г. ответникът по касационната жалба И. С. К. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по основанията за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от И. С. К. срещу А. Д. Г. и Р. Л. Г. установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че ищецът И. К. е закупил имота още през 1964 г. /с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №173 от 30.12.1964 г./ и че на 13.08.1970 г. е продал на Д. С. Г. 1/2 ид.ч. от този имот.
Въз основа на събраните по делото свидетелски показания съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че техният праводател Д. Г. /син на Д. Г./ е упражнявал фактическа власт върху процесната 1/2 ид.ч. от имота с намерение да я свои в продължение на повече от 10 години и поради това е придобил тази част по давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт по давност № 71 от 23.11.2000 г. Според съда, Д. Г. не е променил намерението си от държане във владение на имота /чрез предприети недвусмислени действия, с които да демонстрира пред И. К. намерение да свои целия имот/, поради което през целия период от време е бил съвладелец на имота заедно с ищеца.
За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено, че те не са били добросъвестни владелци на този имот- защото към датата на сключване на договора с Д. Д. Г. и съпругата му Л. Б. Г. /нотариален акт № 145 от 03.06.2008 г./ са знаели, че придобиват процесната 1/2 ид.ч. от несобственик.
Няма основания за допускане на касационното обжалване на това решение. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или който да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа само доводи за неправилност на изводите на съда предвид събраните по делото доказателства, но не сочи нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правен въпрос от касаторите е самостоятелно основание за недопускането на касационното обжалване, а разглеждащият касационната жалба състав на ВКС не може служебно да поставя и се произнася по правни въпроси, които не са посочени от касаторите /с изключение на въпроси, касаещи валидността и допустимостта на обжалваното решение/.
Освен това, касаторите не са посочили конкретна практика на ВКС /решения и определения/, на които обжалваното решение, според тях, противоречи. Не са и обосновали защо произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: че за разрешаването на настоящия правен спор липсва правна уредба, което да налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или че приложимата към спора правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или че са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма да бъде променено.
Поради гореизложеното не са налице посочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване:
1. Няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявен иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
2. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В конкретния случая обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на по 500 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 02.01.2018 г. по в.гр.д.№ 812 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Д. Г. и Р. Л. Г. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на И. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.