4
гр. д. № 1115/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 528
София, 27.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1115/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ф. С. К., Е. А. К., Р. А. К., П. А. К. и Л. А. К., всички от [населено място] срещу решение от 07.06.2011 г. по гр. д. № 399/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е
след като е отменено първоинстанционното в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 26913.00 лв. до 76497.00 лв. е постановено друго, с което касаторът Ф. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата 24792.00 лв., представляваща припадащата му се част от стойността на направените подобрения в имота, а касаторите Е. К., Р. К., П. К. и Л. К. всеки по 6198.00 лв. на същото основание. касационният довод е за постановяване на решението при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на извода дали ищецът е бил добросъвестен владелец. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: може ли съда да определи правна квалификация на иска, различна от посочената от ищеца в исковата молба, без да е направено искане и допуснато изменение на иска както и допустимо ли е това да бъде направено от въззивната инстанция. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл и по материалноправните въпроси: 1. може ли собственикът на имота да бъде осъден да заплати стойността на направените от владелец подобрения, когато са направени след издаване на изпълнителен лист срещу владелеца за изваждането му от имота; 2. след издаването на изпълтителен лист въз основа на уважен ревандикационен иск продължава ли несобственикът да е недобросъвестен владелец или е само държател на имота; 3. представлява ли подобрение на имота повдигането на терена му и насипването със скална маса с цел укрепването му за бъдещо строителство; поставянето на осветление. Поддържат, че по тези въпроси няма формирана съдебна практика, те са от значение за точното прилагане на закона, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Ответникът по касация намира касационната жалба за неоснователна. Счита поставеният процесуален въпрос да е решен в съответствие с формираната многобройна задължителна практика. Въпросът за това до кой момент ищецът е имал качеството на владелец на имота, намира също за решен в съответствие с практиката.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Съдът е поставил въззивното решение след като е приел за установено от фактическа страна, че ищецът [фирма] е установил фактическа власт върху имот № 2321, в м. „С.”, в землището на [населено място] с площ от 5417 дка на основание договор за покупко-продажба сключен с [фирма] от 30.11.1997 г. с предмет терен с площ от 60 дка застроена и незастроена площ, в която имотът е бил включен. С влязло в сила решение от 19.07.2002 г., по гр. д. № 246/2002 г. на Смолянски окръжен съд ищецът е бил осъден да ревандикира имот № 2321 на касаторите, след като е прието, че праводателят на ищеца не е бил собственик на имота, поради което договорът за продажба не е транслирал вещни права за него и че този имот е бил възстановен на правоимащите лица по реда на ЗСПЗЗ. В имота ищецът е извършил подобрения в периода от 2000 г. до предявяване на иска за тях на 09.08.2004 г., които са установени с приета техническа експертиза и гласни доказателства. Няма спор за това, че преди 2000 г. имотът е владян от реституираните собственици. Ищецът е установил фактическа власт по повод предприети действия за изграждане на ограда на закупения от него имот.
По поставеният процесуален въпрос за това може ли съда да определи правна квалификация на иска, различна от посочената от ищеца в исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася, тъй като разглеждането му е преклудирано с произнасянето на друг тричленен състав по него в развило се предходно касационно производство по обжалване на постановено въззивно решение по спора – решение от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. В това решение съдът е приел, че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и той е служебно задължен да я определи въз основа на твърденията в исковата молба и заявения петитум с оглед правомощията му на съд по съществото по спора. Въззивният съд се е съобразил с дадените указания и е определил правната квалификация на иска по чл. 74, ал. 1 ЗС. С това правната възможност за разглеждане на процесуалния въпрос е изчерпана.
Поставените материалноправни въпроси не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Въпросът може ли собственикът на имота да бъде осъден да заплати стойността на направените от владелец подобрения, когато са направени след издаване на изпълнителен лист срещу владелеца за изваждането му от имота е решен при правилно прилагане на закона. Той не създава проблеми при разрешаването му.
Въпросът дали с влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС владението се трансформира в държане няма пряко отношение към решаващите изводи на съда, тъй като подобренията са извършени преди влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС.
Прието е от съда, че след като ищецът е установил владение върху имота на правно основание, той е бил добросъвестен владелец до влизане в сила на решението по иск по чл. 108 ЗС, с което е осъден да предаде владението на имота. Необоснован е изводът, че след тази дата ищецът е бил държател на имота. След като с решението е установено, че договорът, от който ответникът по ревандикационния иск черпи права, не е годен да го направи собственик, тъй като праводателят му не е бил носител на вещни права, владелецът е недобросъвестен ако е продължил да осъществява владение върху върху същия имот. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя – чл. 68, ал. 2 ЗС. Субективният елемент на държането по делото не е установен, а той е единствено определящ за трансформирането на владението в държане в конкретния случай. Наред с това дори да е настъпил този факт, той се е осъществил след извършване на подобренията, поради което е неотносим.
С въззивното решение е прието, че отношенията между страните по повод направените подобрения в имота следва да се уредят по правилата за добросъвестния владелец – чл. 74, ал. 2 ЗС, тъй като те са направени със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Касаторите, като собственици на имота и ищци по ревандикационния иск, са разполагали с правото да обезпечат изпълнението на осъдителния вещен иск с налагане възбрана върху имота и/или забрана за извършване на строителни работи в него, което процесуално право не са упражнили.
Допуснатото неправилно тълкуване от въззивния съд на т. 1 на ППВС № 6/74 г. не се отразява на крайния правен извод, обосновал осъдителното решение.
Уважаването на вещен иск, с който недобросъвестния владелец е осъден да върне владението на вещна на собственика, не рефлектира в отношенията между тях по повод извършвани подобрения. Последните се уреждат на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, който е залегнал и в нормите на чл. 72 до 74 ЗС. Тези въпроси са решени с въззивното решение при правилно прилагане на закона и в съответствие с формираната задължителна практика.
Въпросите относно вида на осъществяваната фактическа власт и имуществените отношения произтичащи от извършени подобрения са разрешени в съответствие със закона и формираната трайна практика прилагането му. Отношенията между страните не съдържат специфика извън обичайната, която да обоснове извод, че са от значение за прилагането на закона или за развитието на правото, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по тях.
Въпросите в изложението по т. т. 3 и 4 се отнасят за това дали дадени видове работи представляват подобрения – в случая коригирането нивото на терена и поставяне на осветление. Те са фактически, а не правни и се установяват с доказателства и техническа експертиза, поради което не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация [фирма], [населено място], направените от него разноски за касационното производство в размер на 1320 лв., установени с договор за правна помощ от 03.08.2011 г. сключен с адв. Е. Р. от С. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.06.2011 г. по гр. д. № 399/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ф. С. К., Е. А. К., Р. А. К., П. А. К. и Л. А. К., всички от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1320 (хиляда триста и двадесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: