О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528/03,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1252 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на П.„Ч. Т. „ [населено място], [община] и член – кооператори в същата против определение № 2826 / 01.10.2013 год. по ч.гр..д.№ 2882 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 869 / 03.07.2013 год. на Асеновградски районен съд по гр.д.№ 516 / 2013 год., за прекратяване производството по предявения от жалбоподателите против П. „ П. „ установителен иск, поради неговата недопустимост. Жалбоподателите оспорват правилността на извода на въззивния съд,че е налице основание,макар различно от споделеното от първоинстанционния съд,за прекратяване на производството,а именно – поради нередовност на исковата молба,тъй като не са посочени правните и фактически действия,чрез които се твърди осъществена сделка по вливане на ПК „Ч. Т.„ в ПК „П.„ през м. декември 1969 година,чиято нищожност,поради неспазване на дължимата за действителност форма и поради липса на съгласие,се претендира за установяване с предявения иск.Жалбоподателите считат,че позоваването на дължимия за осъществяване сливане на кооперации фактически състав, неправилно сочейки приложим ЗКО, а не ЗК / обн. в.”Известия” бр.13 от 1953 год., отм. със ЗКО обн. ДВ бр.102 от 1983 год./ ,действал към момента на твърдяното „вливане„ / 1969 год. / – решение на ОС на вливащата се кооперация, решение на ОС за утвърждаване на договорите, сключени от управителните органи на вливащата се и приемащата кооперации, одобрение на решението на ОС на кооперацията за вливане от Ц.. / Ц. / и М. . /М./,по предложения съответно на ОКС и Окръжния народен съвет – съставлява достатъчна конкретизация на исковата молба, не и позоваването на конкретни материализирани волеизявления в осъществяване на фактическия състав на твърдяната „сделка„, но не в предвидената от закона форма за действителност и не изходящи от компетентни да вземат решение за вливането органи. Жалбоподателите поддържат по същество теза,че липсата на каквито и да било волеизявления,кореспондиращи със съдържанието на актове или действия – елементи от фактическия състав на вливането на кооперативната организация в друга такава – сама по себе си материализира сделка , чиято нищожност се претендира.
Ответната страна – ПК „П.„ – оспорва частната жалба,като счита необосновано основание за допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради непосочена и непредставена задължителна съдебна практика в отговор на идентичен правен въпрос,с който въззивното определение е в противоречие .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт .
Ищците твърдят,че никой от предвидените в ЗКО / а по същество приложим ЗК от 1953 год.,отм., в сила към момента на твърдяното „ вливане „ на ПК „ Ч. Т.„ в ПК „ П. „ /, елементи от сложния фактически състав на същото, не се е осъществил въобще,а не че се е осъществил,но невалидно.Твърдят липса на решение на ОС на кооперацията за вливане, несключен договор с управителния съвет на ПК „ П. „ ,съответно непоследвало одобрение на същия от ОС на ПК „Ч. Т. „, липса на последващо одобрение от Ц.и М.. Правният си интерес от предявяването на установителния иск за нищожност на сделката по вливането на ПК „ Ч. Т. „ в ПК „ П. „ обосновава с предявими правни последици по отношение на имуществото на ПК„Ч. Т. „, което , в резултат на осъществяването на фактически действия от страна на ПК „П.„,е във владение на ответната кооперация.
Първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска,като е приел, че установителен такъв за липсата на законоустановените предпоставки за вливане на една кооперация в друга,е недопустим, като иск за факт извън изрично предвидените в чл.124 ал.4 пр. второ ГПК, доколкото вливането на една кооперация в друга не съставлява сделка ,по смисъла на ЗЗД, и спрямо същото не е приложима разпоредбата на чл.26 ЗЗД.Ако би било налице материализирано волеизявление от съответен орган на кооперацията за вливане,същото би подлежало на атакуване по реда на ЗКО, респ. действащия ЗК / неправилно посочени, вместо ЗК от 1953 год. – чл. 62 и сл., отм. /,но такова не се твърди, а и преклузивният срок за което / с оглед твърдението за вливане към м.декември 1969 год./ се явява изтекъл. Съпътстващо е приел липса на активна процесуална легитимация на ищците – физически лица,който извод не е споделен от въззивната инстанция, поради което и решаващ извод, в противоречие с интереса на жалбоподателите по този въпрос, не е формиран и не е предмет на настоящото произнасяне .
Въззивният съд е потвърдил крайния резултат,но с различни от тези на първоинстанционния съд съображения,а именно – че се касае за нередовна искова молба – непосочени елементи на фактически състав по сключване на сделка, чиито пороци – липса на форма и липса на съгласие – страната твърди като основание за твърдяната нищожност .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следния въпрос, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК : След като се касае за сделка със сложен фактически състав , при която някои от елементите липсват,с посочването им в частната жалба пред въззивния съд – решение на ОС на кооперацията за вливането, решение на ОС за одобряване договора на управителните съвети на вливащата се и приемащата кооперации , одобрения на вливането от Ц. и М. – следва ли да се считат изпълнени указанията на Окръжния съд,дадени на жалбоподателите , за конкретизиране в какво се изразява основанието „ нищожност „ поради неспазване на формата ? .
Въпросът е по начало фактологичен, обусловен от конкретните факти по спора и непредпоставящ еднозначен отговор на правен въпрос,при това свързан с решаващия извод на въззивния съд за нередовност на исковата молба,поради непосочване на правните и фактически действия,чрез които следва да се приемат формално материализирани волеизявления за сключване на сделка,но некореспондиращи с изискуемите за съответния фактически състав форма и при липса на съгласие . Въпросът е зададен и превратно спрямо изходната база за формиране изводите на въззивния съд за нередовност.Няма извод за формалното материализиране на „ сделка „ по смисъла на ЗЗД, преценима за действителност с оглед съдържанието и формата на волеизявлението. Именно в този смисъл въззивният съд е приел нередовност на исковата молба, тъй като на формиран петитум за установяване нищожност на сделка ,по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД, не се твърдят формални признаци на сключвана такава,спрямо чието съдържание и форма да би се установявала нищожността. Формулираният въпрос е зададен и превратно, като обоснован в хипотеза на непълен фактически състав, каквото не е твърдението на ищците, тъй като не се сочат валидно осъществени някои елементи от същия, както и в хипотеза на давани от въззивния съд указания по отстраняване на нередовността, какъвто не е настоящия случай.
Достатъчно за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството,че допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК изобщо не е обоснован . Не е посочена задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС,с която въззивното определение е в противоречие , в отговор на поставения правен въпрос, ако би бил приет за обосноваващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на преждепосоченото ТР.
По същество с иска си ищците целят да установят,че няма изобщо осъществен фактически състав на вливане на една кооперация в друга, предвид което и „приемащата „ кооперация не е придобила права върху имуществото на „ вливащата се „ кооперация . Конкретният имуществен интерес на това основание е предявим с осъдителен иск , обоснован с липсата на основание за ответната кооперация да владее съответните имущества,който сам по себе си изключва правния интерес от предявяването на установителен иск за „липса на вливане „, още повече , че същият има недопустим предмет,тъй като „вливането„ по реда на ЗКО не съставлява „сделка„ по смисъла на ЗЗД,както правилно е съобразил първоинстанционният съд и за атакуването му е предвиден друг ред.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно от ответната страна искане,следва да й бъдат присъдени разноски,на основание чл.78 ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,на основание чл.11 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2826 / 01.10.2013 год. по ч.гр..д.№ 2882 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА ПК „ Ч. Т. „,Д. С., Е. А., Н. Г. , Н. С., И. С., Р. В. , С. Г.,Е. П., Р. З.,Д. С., В. Д. ,М. Т. , М. Х. ,И. С. – С. , И. И. , Г. Т. , П. С. и Р. С., да заплатят на ПК „ П. „ разноски , на основание чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 100 / сто / лева – юрисконсултско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
` ЧЛЕНОВЕ :