Определение №528 от 6.7.2012 по търг. дело №975/975 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 528

гр. София, 06.07.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 975 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 587 от 11.04.2011г. по в. гр. дело № 390/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 5066 от 09.11.2010г. по гр. дело № 8176/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-6 състав и ответното дружество е осъдено да заплати на Т. Й. Б., А. А. Б. и Ю. А. Б. сумата 11 500 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С първоинстанционния съдебен акт ЗК [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Т. Й. Б. от [населено място], [община], А. А. Б. от [населено място], [община] и Ю. А. Б. от [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ съответно сумите 35 000 лв. на Т. Б. и по 30 000 лв. на А. Б. и Ю. Б. – обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди за причинената смърт на А. Й. Б. /съпруг на ищцата и баща на останалите двама ищци/ в резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2008г. до окончателното изплащане на сумите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Т. Б. сумата 4 100 лв. – адвокатско възнаграждение и 26,66 лв. – възнаграждение за вещо лице, а на А. Б. и Ю. Б. на всеки един от тях по 3 700 лв. – адвокатско възнаграждение и по 26,66 лв. – възнаграждение на вещо лице. Ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3 800 лв. – държавна такса по сметка на Софийски градски съд.
К. инвокира доводи за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявения иск с оглед преклудиране на възможността за търсене на обезвреда по гражданскоправен ред, предвид предявяването на претенцията извънсъдебно по чл. 105 КЗ, произнасянето по нея по чл. 107 КЗ и изплащане на застрахователното обезщетение. К. прави евентуално оплакване за неправилност на решението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали разглеждането и уважаването на претенция, предявена по реда на чл. 105 КЗ, съответно изплащането на определения размер на обезщетение, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застраховател по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответниците Т. Й. Б., А. А. Б. и Ю. А. Б. чрез процесуален представител О. В. К. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Релевират доводи, че касаторът не е посочил съдебна практика по формулирания правен въпрос, чието тълкуване да е неточно, не са настъпили промени в обществените условия относно приложението на чл. 107 във връзка с чл. 105 КЗ и съществуващата непротиворечива практика по релевантния правен въпрос не се налага да бъде променяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че Б. А. Д., управлявайки на 01.11.2008г. около 09.00ч. на пътния участък между [населено място] и [населено място] лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в ЗК [фирма] за риск „гражданска отговорност“ за периода от 07.08.2008г. до 06.08.2009г., причинил по непредпазливост ПТП и смърт на возещия се в лек автомобил „Р. 214“ с рег. [рег.номер на МПС] А. Й. Б. /наследодател на ищците/, който починал на 02.11.2008г. в болница в [населено място]. Със споразумение от 16.04.2009г. по нохд № 215/2009г. на ОС Пловдив Борислав Д. е признат за виновен за посоченото престъпление. С оглед направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат съдебният състав е изследвал механизма на процесното ПТП, установил е причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на наследодателя на ищците и е заключил, че независимо дали пострадалият е бил с или без предпазен колан, смъртта е била неминуема.
Въззивната инстанция е констатирала, че по образувана в ответното дружество въз основа на молба на ищците щета № [ЕГН]/2009г. на 16.06.2009г. ответното дружество ЗК [фирма] е подписало споразумения с всеки един от ищците за заплащане на предвидените в тях суми, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие настъпването на описаното застрахователно събитие, и с преводни нареждания от 03.07.2009г. е превело на Т. Б. сумата 25 000 лв. и в полза на А. Б. и Ю. Б. по 20 000 лв. на всеки от тях. Възражението на ответното дружество за преклудиране на възможността увредените лица да претендират допълнителни обезщетения за причинените неимуществени вреди от същото застрахователно събитие поради извънсъдебно уреждане на отношенията със застрахователя с трите споразумения и заплащане на предвидените в тях суми, е прието за неоснователно. В тази връзка съдебният състав е изложил съображения, че увредените лица са поискали от ответното дружество заплащане на всеки от тях по 100 000 лв. и независимо, че са се споразумели за плащане на обезщетение в размер общо 65 000 лв., разпределено по описания по-горе начин, са включили изрична уговорка, че споразуменията не са пречка ищците по съдебен ред да претендират по-голям размер на обезщетенията. Поради това и с оглед факта, че ищците не са заявили, че определените и изплатени от застрахователя обезщетения ги удовлетворяват за претърпените вреди, а изрично са си запазили правото да претендират разликата между изплатения и пълния размер на вредите, въззивният съд е направил извод, че претърпените от ищците вреди не са обезщетени в пълен размер.
Преценявайки характера и степента на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател /съпруг на ищцата и баща на останалите двама ищци/, периода, през който същите ще бъдат търпени, възрастта на ищците и пострадалия към настъпване на смъртта му, естествените обич на привързаност, топлота и емоционална близост между съпрузи, родители и деца, и отчитайки вече заплатените от застрахователя суми, решаващият съдебен състав съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД е определил допълнително обезщетение в размер 35 000 лв. за съпругата Т. Б. и по 30 000 лв. за всеки от синовете.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение поставеният от касатора процесуалноправен въпрос дали разглеждането и уважаването на претенция, предявена по реда на чл. 105 КЗ, съответно изплащането на определения размер на обезщетение, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застраховател по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е коректно поставен, тъй като предявената от ищците извънсъдебно претенция не е уважена от застрахователя в пълен размер и в подписаните споразумения ищците изрично са си запазили правото да претендират разликата между изплатения и пълния размер на вредите, което е установено и във въззивното решение от решаващия съдебен състав.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 105 и чл. 107 от Кодекса за застраховането, относими към процедурата по уреждане на застрахователни претенции, са ясни и непротиворечиви и не се налага тяхното тълкуване. В действащата законодателна уредба изплащането на определеното от застрахователя обезщетение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 КЗ не е въведено като процесуална пречка за предявяването на пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ. В конкретния случай не е доказано наличието на споразумение между застрахователя и пострадалите лица, с което да е направен отказ от право за обезщетяване на вече настъпили неимуществени вреди, а точно в обратния смисъл ищците изрично в подписаните със застрахователя споразумения /чл. 3, изр. последно/ са си запазили правото да претендират разликата между изплатения и пълния размер на претърпените неимуществени вреди.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на решението на САС. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответниците направените от тях разноски /платено адвокатско възнаграждение/ за касационното производство в размер, както следва: на Т. Б. 4 100 лв. и на А. Б. и Ю. Б. по 3 700 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 587 от 11.04.2011г. по в. гр. дело № 390/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати направените разноски за касационното производство в размер, както следва: на Т. Й. Б. от [населено място], [община], обл. П., [улица] сумата 4 100 лв. /четири хиляди и сто лева/ и на А. А. Б. от [населено място],
[община], обл. П., [улица] Ю. А. Б. от [населено място], жк „Надежда I“ [жилищен адрес] по 3 700 лв. /три хиляди и седемстотин лева/ на всеки един от двамата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top