О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3522 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. В. против решение № 4/24.01.2014г. по гр.д.№ 621/13г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 140 от 09.08.2013г. по гр.д.№ 239/2005г. на РС-Нова Загора освен в частта, касаеща разпределения дял на К. Д. Р., починала след последното съдебно заседание по делото – на 30.07.2013г., но преди постановяване на съдебното решение. Нейния дял е разпределен на универсалния й правоприемник Д. Р. Д., респективно нему е възложено и заплащането на държавна такса за този дял.
В касационната жалба, подадена от М. И. В. /наследник от друго коляно/ се прави оплакване, че ищците не са били редовно призовани за последното съдебно заседание пред РС на 17.07.2013г. и, че е конституиран само Д. Р. като наследник на К. Д., а не е конституирана другата й наследница М. Р., че не е дадена възможност на останалите съделители да вземат становище по представения договор за прехвърляне на наследствени права
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не са формулирани ясни въпроси, но се прави общо оплакване, че съобразено решението по спора за материално право, 56 дка от всички ниви са лична собственост на синовете на общия наследодател Т. и С., за които не било издадено от ПК отделно решение и така те се считат съсобствени, РС съобразил това и разпределил по 33 дка на дъщерите /респективно наследниците им/ а синовете получили по 105 дка, защото съдът съобразил, че 56 дка са съсобствени само между тях. Следвало да се съобрази по-точно решението на съда по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и тогава наследниците на синовете следвало да получат по 75 дка, а на дъщерите – по 46,5 дка. Второто оплакване е във връзка с призоваването за с.з. на 17.07.2013г., като може да се извлече въпроса трябва ли да се призоват страните при отсрочване на делото, или при евентуално спиране на делото. По този въпрос се твръди противоречие с процесуалната теория.
Ответниците по касация – останалите съделители не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството е за делба във фаза по извършване. Между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти е определено с решение № 220/2009г. от 16.04.2010г. по гр.д.№ 6094/2007г. на ВКС ІІІ гр.о. Предмет на делба са имоти, останали в наследство от общ наследодател Д. С. Б., починал на 28.05.1967г. Имотите от № 1 до № 7 по исковата молба, възстановени на наследници на общия наследодател с решения № 6270/06.12.1994г. /от № 1 до № 5/ и с решение № 6024/06.12.1994г. са допуснати до делба между всички наследници на общия наследодател при законните квоти. Тъй като имотите от № 8 до № 14 вкл са възстановени с решение № 6333/23.11.2004г. на наследници на Д. С. Б. и на сина му С. Д. С., съдът на основание чл. 30, ал.3 ЗС е приел, че те са били съсобственици при равни права и е определил квоти от тези имоти съобразно този извод и правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН. Същият подход е приложен и по отношение на имотите от № 15 до № 21 от исковата молба, възстановени на Д. С. Б. и сина му Т. Д. С., приети от съда за съсобственици при равни права също на основание чл. 30, ал.3 ЗС. Така от последните две групи имоти половината са разпределени между всички наследници на общия наследодател, а другата половина – само между наследниците на съответния син. Съдът е съобразил изцало издадените решения на ПК след влизане в сила на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и факта, че в тях не са определени дялове, при които бащата е бил съсобственик със всеки от синовете. Решението, с което е допусната делба е влязло в сила, не е отменено чрез извънредните способи за отмяна на влязло в сила решение и е задължително между тях и за съда, който извършва делбата. Районният съд и Въззивната инстанция при извършване на делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК са се събразили с решението по допускане до делбата.
По доводите, свързани с това как следва да се съобрази решението по приключилия спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва да се отбележи следното. Конкретен въпрос не е формулиран, което само по себе си е достатъчно за да не се допуска касационно обжалване. Отделно от това, съдът не може да извършва делбата по отношение на имоти и при права, различни от определението с решението по допускане до делбата. Решението по спора за материално право е следвало да е съобразено от ОСЗГ. Ако страните са считали, че това не е станало са могли да обжалват това решение на ОСЗГ. След влизането му в сила, делбеният съд е обвързан от него, като влязъл в сила административен акт, определят правата на правоимащите по него. Съдът не може да изключва имоти, или да приема индивидуална собственост при възстановяване на имота като съсобствен. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса за призоваването за съдебното заседание на 17.07.2013г. следва да се отбележи следното. От данните по делото е видно, че действително делото е било спряно, но след възобновяването са проведени редовни съдебни заседания. За съдебното заседание на 20.02.2013г. страните, включително и ищците са били редовно призовани чрез адв. С., но не са се явили и не са представлявани. Делото не е било спряно в това съдебно заседание, а е отложено за 03.04.2013г., в което съдебно заседание отново не са се явили ищците и техния процесуален представител. Делото е отложено за 05.06.2013г., но и в това съдебно заседание страните не са се явили. Делото е отложено за 17.07.2013г. За това съдебно заседание страните са били редовно призовани на основание чл. 142, ал.2 ГПК. Съдът не е отсрочвал делото за друга дата от обявената в откритото съдебно заседание, а и делото не е било спряно, поради което за него не е съществувало задължението за призоваване на страните за съдебното заседание на 17.07.2013г. Тъй като делото нито е отсрочено в закрито заседание, нито е било спряно непосредствено преди последното съдебно заседание пред РС, поставеният въпрос е неотносим и по него няма да се допусне касационно обжалване.
Относно наведените в изложението доводи за това, че не са конституирани всички наследници на починалата след приключване на съдебното дирене но преди постановяване на решението от РС К. Д., следва да се отбележи, че е конституиран купувачът на наследствени права, който е универсален наследник. Другата наследница по закон не е конституирана, но тя е лице от друго коляно, различно от касаторката, поради което последната не може да брани чужди права. Това важи и за възраженията за действителността на този договор. Касаторката е трето лице за него и не може да претендира нищожност, а при договор за продажба на наследство не се прилага чл. 76 ЗН, защото не е сделка на разпореждане с права върху конкретни имоти. Затова и по развитите съображения за неучастие на наследник не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4/24.01.2014г. по гр.д.№ 621/13г. на Окръжен съд-Сливен по касационна жалба, подадена от М. И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: