ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 528
София. 29.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 421 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. АД-София против решение № 180/6.01.2009 г. по гр.д. № 621/2008 г. на Софийски АС, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС, касаторът е осъден да заплати на З. компания А. в л.-София сумите: 108 557.80 лв. на основание чл.250 и сл. ЗЗД обезщетение вместо наем на 17 бр. движими вещи за процесния период, ведно със законната лихва, 8 138.90 лв. обезщетение за забава и 7 101.99 лв. разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: каква следва да бъде правната квалификация на иска-по чл.59 или по чл.250 ЗЗД, тъй като били налице затруднения и неясноти при прилагането на посочените норми. Видно от противоречивите решения на първоинстанциионния и въззивния съд, тези норми се тълкували и прилагали по различен начин, а от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е установяването на съдебна практика по посочените норми.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Преценката на съда за правната квалификация на иска би могла да бъде проверена по реда на чл.281 ГПК, което обаче не е предмет на това производство и затова не е определяща за приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Така формулираният от касатора материалноправен въпрос-относно приложението на чл.59 и чл.250 ЗЗД, е твърде общ и има ясна дефинитифност в доктрината и практиката. Така например по някои въпроси на неоснователното обогатяване е налице ППВС 1/79 г.
Касаторът не посочва никаква съдебна практика чрез която да обоснове, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, или е решаван противоречиво от съдилищата-т.2.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправния или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Не е налице и бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание-чл.5 ГПК, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е посочил и мотивирал нито един от тези случаи. Не е налице и липса на съдебна практика.
Не бъдещата практика, а конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 180/6.01.2009 г. по гр. д. № 621/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: