О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 528
София, 11.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 781/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Насияна-Я. Василев-Варна срещу въззивно решение № 76 от 27.04.2009 г. по т.д. № 61/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 500 от 20.11.2008 г. по т.д. № 978/2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “В” Е. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 12 000 лв., платена по фактура № 824/23.11.2004 г., както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 4 535.99 лв.
В касационната жалба са развити съображения за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В отговор на постановеното от въззивния съд разпореждане № 876 от 19.06.2009 г., с което на касатора са дадени изрични указания „да конкретизира и обоснове касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи и обоснове кой е същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд, както и да посочи на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава” е депозирана уточняваща молба, в която касаторът отново е заявил становище за необоснованост на въззивното решение и за противоречието му с материалния и процесуалния закон, като подробно е посочил в какво се изразява неизпълнението на задълженията на ответника, съставляващи според него основание за възникване на потестативното му право да развали сключения договор и да претендира връщане на платената по него сума.
Ответникът по касация “В” Е. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че между страните е сключен устен договор по чл.258 ЗЗД за строителство на бензиностанция, по който ищецът в качеството на възложител заплатил авансово сумата 12 000 лв. Счетено е, че договорът не е развален поради твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответника, тъй като доказателствата по делото установявали извършена от последния доставка на контейнер и цистерна, а според заключението на съдебно-техническата експертиза изработеният резервоар отговаря на изискванията на модулна бензиностанция, каквато според разменената по факса кореспонденция била поръчана от ищеца. Вярно било, че формата не е кръгла на резервоара, а правоъгълна, но според тройната СТЕ е допустимо изработването му във всяка форма. Изложени са подробни съображения защо не се възприемат изводите на единичната СТЕ, като освен това въззивният съд се позовал и на липсата на възражения от страна на ищеца при получаването му, доколкото се касае до видимо спрямо поръчаното отклонение в изработката.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а касаторът не е обосновал наличието и на някое от визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за селектиране на касационната жалба.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 27.04.2009 г. по т.д. № 61/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: