1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр. С., 01.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3739/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Б. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 411/21.02.2013 г. постановено по т.д.№ 3140/2012 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав № 436/08.03.2012 г. по т.д.№ 856/2011 г. и присъединеното към него т.д.№ 3227/2011 г., с което са уважени предявените от Д. А. Л. от [населено място] искове по чл. 74 ал. 1 ТЗ и са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на акционерите на [фирма] проведени на 14.01.2011 г. и на 23.07.2011 г. Със същото въззивно решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отменено решението по т.2 от дневния ред на проведеното на 27.07.2011 г. ОС на акционерите на ответното дружество относно продължаване за пет години мандата на членовете на Съвета на директорите Г. Ц. и А. Начева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е интерпретирал фактите по делото и приложил материалния закон, като е приел, че незаконосъобразно ОС е гласувало едновременно освобождаването на член на СД и избора на нов член на негово място. Наведени са доводи, че ищецът няма правен интерес да води иск по чл. 74 ТЗ предвид пасивното му поведение, тъй като не се е явил и не е участвувал в проведените ОС, поради което не е гласувал против взетите решения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и на съдилищата по поставените съществени правни въпроси: 1. Накърнено ли е правото на защита на акционер, който не се е явил и не е присъствувал на надлежно свикано Общо събрание? 2. Допустим ли е иск за оспорване на решенията на ОС от акционер, който не се е явил и не е участвувал в проведеното общо събрание; 3. Допустимо ли е вписване на член на Съвета на директорите, чийто мандат е изтекъл и не е подновен от Общото събрание? 4. Нарушено ли е правото на защита на акционерите в случай, че в дневния ред е предвидено едновременно гласуване на освобождаване на член на съвета на директорите и изборът на нов персонално предложен кандидат? 5. Допустимо ли е разместването на доказателствената тежест в противоречие с правилата на нейното разпределение по ревандикационния иск? Позовава се на приложени към жалбата ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и на две решения – по т.д.№ 393/2008 г. на АС-Пловдив и по в.т.д.№ 190/2008 г. на АС-Варна, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Д. А. Л. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените от Д. Л. – акционер в ответното дружество искове по чл.74 ТЗ и са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на [фирма] проведени на 14.01.2011 г. и на 23.07.2011 г. Прието е, че исковете са допустими, тъй като ищецът е акционер в ответното дружество както към момента на вземане на атакуваните решения на ОС, така и към момента на гледане на делото и е спазен преклузивния срок по чл.74 ал. 2 ТЗ за предявяването им. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателства материал, съдът е извършил проверка с оглед наведените оплаквания досежно спазването на процедурата по свикването и провеждането на ОС и законосъобразността на взетите решения. За да отмени решенията на ОС от 14.01.2011 г. съдът е приел че са нарушени императивните разпоредби на чл.194 и чл.195 ТЗ, според които при увеличение на капитала чрез издаване на нови акции всеки акционер има право да придобие част от новите акции съответствуващи на неговия дял и това право може да бъде ограничено само по решение на ОС взето с квалифицирано мнозинство, каквото в случая липсва. Наведени са доводи, че увеличаването на капитала под условие в хипотезата на чл.195 ТЗ не може да ограничава правата само на част от акционерите. По отношение решенията на ОС проведено на 23.07.2011 г. е прието че е нарушен чл.223 ал. 4 т. 5 ТЗ и същите се явяват незаконосъобразни, тъй като с едно гласуване е извършена едновременно промяна в персоналния състав на съвета на директорите, като по този начин е ограничено правото на избор, както и свободата на акционерите да издигат нови кандидатури и да вземат решения по тях, които са в тяхната изключителна компетентност.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че с хипотетично поставените въпроси в първите три точки от изложението си касаторът се опитва да обоснове тезата, че с оглед пасивното поведение и неявяването на процесните общи събрания ищецът няма правен интерес от оспорване на решенията с предявената искова молба по чл.74 ТЗ. Съгласно задължителната практика на ВКС обобщена в ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д.№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл.74 ТЗ има конститутивен характер и представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решение на ОС на търговското дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Искът се предявява в преклузивните срокове посочени в ал. 2 на чл.74 ТЗ и законът не предвижда като условие за неговата допустимост ищецът да е присъствувал на ОС и да е гласувал против решенията, чиято отмяна иска. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Що се касае до проверката на законосъобразността на взетите решения, която извършва съда както и изводите му дали е налице противоречие със закона или устава на дружеството, това са въпроси относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 по отношение на третия въпрос относно законосъобразността на едновременното гласуване от ОС на две различни решения – за освобождаване на член на СД и изборът на нов кандидат. Касаторът не сочи задължителна съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, каквото е изискването на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Представените с касационната жалба две решения на апелативните съдилища в [населено място] и В. не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, тъй като липсват данни, че същите са влязли в законна сила.
Поставеният в т.5 от изложението въпрос: „Допустимо ли е разместването на доказателствената тежест в противоречие с правилата на нейното разпределение по ревандикационния иск” буди недоумение, тъй като предмет на делото и на обжалваното решение е иск по чл. 74 ТЗ, а не ревандикационен иск. В тази връзка въпросът е ирелевантен, тъй като липсва произнасяне на съда по такъв въпрос в обжалваното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд № 411/21.02.2013 г. постановено по т.д.№ 3140/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: