О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
[населено място], 11.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №125 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №11136 от 28.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №8722/2010г. на Софийски градски съд, административна колегия, ІІІ Г състав, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Д. М. от [населено място] срещу разпореждане №7 от 31.01.2011г. по гр.дело № 44 391/2009г. на СРС. Жалбоподателят М. М. иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, като обосновава правния си интерес от предявените установителни искове с образуваното срещу него изпълнително дело. Позовава се на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация.
Ответникът по частната касационна жалба М. Д. М. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съдът е сезиран от ищеца – жалбоподател с два обективно съединени иска – отрицателен установителен иск, че не дължи сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №22 991/2009г. на СРС и с иск да бъде обявен за нищожен записа на заповед от 27.01.2008г. поради липса на съгласие. Правният интерес от предявените искове ищецът е обосновал в молба от 10.11.2009г. с образуваното срещу него изпълнително дело и предприети действия по принудителното изпълнение, като едновременно с това е твърдял, че не е уведомен валидно за образуваното изпълнително дело е не е получавал заповед за изпълнение, а що се касае до подаденото възражение срещу заповедта, му е било съобщено, че е просрочено.С разпореждане от 31.01.2010г. СРС е прекратил производството по делото, като е приел, че ищеца следва да се възползва от защитата по чл.423 ГПК с оглед на изложените в исковата молба твърдения. За да потвърди разпореждането, СГС е приел, че след като за ищеца съществува реда за защита по чл.423 ГПК,предявения иск се явява недопустим.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че формулираните от частният касатор процесуални и материалноправни въпроси по т.1-т.5 от Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са неотносими към разрешения от въззивния съд процесуален въпрос за допустимостта на предявените от жалбоподателя искове, с което не е изпълнена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – да бъде посочен релевантния за изхода на делото материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос. Въпросите от т.1 до т.4 са относими към спазване на сроковете за подаване на частна жалба и възражението срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание запис на заповед, но не за допустимата исковата защита срещу издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение в специалното заповедно производство. Материалноправните възражения срещу съществуването на вземането на кредитора, както и абсолютните възражения на длъжника / издателя на записа на заповед/ срещу заповедната книга се упражняват по предвидения в закона ред – чрез възражение и в исковото производство по чл.422 ГПК. Неотносим за спора е и въпроса по т.5 от Изложението, тъй като в случая е приложимо вътрешното право на Република България. Що се касае до въпросът за правото на избор за ищеца – дали да бъде упражнена исковата защита по чл.424 или 423 ГПК, следва да се има предвид, че изпълнителното основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е записа на заповед, т.е. документът на който се позова жалбоподателя е бил използван в заповедното производство и не би представлявало ново писмено доказателство или новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК. Останалите доводи в Изложението преповтарят основанията за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, които не могат да бъдат обсъждани във фазата по допустимост на въззивното определение.
Не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не сочи и не представя съдебна практика, на която да противоречи обжалваното определение по разрешения от съда процесуален въпрос / т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г./. От друга страна разпоредбите на чл.419, чл.423 и чл.424 ГПК са ясни относно предоставената на длъжника защита в заповедното производство срещу издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК, по приложението им има съдебна практика, поради което не се нуждаят от допълнително тълкуване, т.е. не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №11136/28.07.2010г., постановено по ч.гр.дело № 8722/2010г. на Софийски градски съд, административна колегия, ІІІ Г състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: