О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 13.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1806/2013 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, пр. 2 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 3080 от 19.10.2012 г. по ч. гр. д. № 2859/2012 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5701 от 04.05.2012 год., постановено по гр. д. № 2006/ 2010 год. на Пловдивски районен съд в обжалваната му част.
С първоинстанционният акт е изменено решение от 28.02.2012 год. по гр. д. № 2006/2010 г. на ПРС в частта за разноските, като е осъдено [фирма], [населено място], Пловдивска област да заплата на „Д.” Е. сумата 740 лв. деловодни разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 22755/2009 г. на СРС и е оставена без уважение молбата в останалата част до пълния претендиран размер от 2 841,94 лв.
По съображения за процесуална незаконосъобразност, подробно изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Ответникът „Д. Б.” Е., [населено място], обл. П. не взема становище по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол, поради което частният жалбоподател не разполага с процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба.
Съгласно чл. 248, ал.3, изр. 2 ГПК определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, а съгласно чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. от обсега на касационния контрол са изключени търговските дела с цена на иска под 10 000 лв..
В случая с влязло в сила решение № 794/28.02.2012 год. по гр. д. 2006/2010 год., първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 168,44 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 72,52 лв..
Следователно първоинстанционното решение е изключено от касационен контрол по силата на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което, според чл.248, ал.3, изр.2 ГПК на касационен контрол не подлежи и определението за присъдените на страната деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] против определение на Пловдивския окръжен съд № 3080 от 19.10.2012 год. по ч. гр. д. № 2859/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му частния жалбоподател – [фирма], [населено място], на когото да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: