1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 416/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 185 от 02.11.2016 г. по гр.д.№ 441/ 2016 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 1932/ 2016 г. и като краен резултат са уважени предявените от Г. Д. И. против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 18/ 14.03.2016 г., издадена от кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт в отдел ПНО” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 1 040,08 лв със законната лихва от 13.05.2016 г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общината – касатор повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правният въпрос подлежи ли на съдебен контрол преценката на кмета на община за трансформиране на длъжност, заемана по трудово правоотношение, в длъжност за заемане от държавен служител. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с практика, обективирана в други влезли в сила съдебни решения (чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК).
Ответната страна Г. Д. И. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че поставеният въпрос касае не правната, а фактическата страна на спора, както и че касаторът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на противоречива практика при разрешаването му. Решенията, на които се позовава, са постановени при различна фактическа обстановка, или не разрешават правния спор окончателно.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като е изложил собствени фактически и правни съображения, е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в [община] от месец януари 2002 г. От 01.02.2006 г. до 15.03.2016 г. е преназначена на длъжност „старши експерт” в отдел ПНО. На 15.03.2016 г. работодателят й връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Действащото преди тази дата щатно разписание предвиждало в отдел ПНО две щатни бройки за длъжността „старши експерт”, едната заета от ищцата, а другата – от друг служител, чието трудово правоотношение не е прекратено. С приложимо от 15.03.2016 г. щатно разписание в отдела била предвидена само една щатна бройка за длъжността „старши експерт” по трудово правоотношение, като същевременно била предвидена несъществуваща до този момент щатна бройка за длъжността „старши юрисконсулт”, която трябвало да бъде заета по служебно правоотношение. При тези факти от правна страна съдът извел, че няма трансформация на длъжността „старши експерт” в такава на „старши юрисконсулт”, тъй като двете длъжности съществуват в К. паралелно и не са в положение на конкуренция помежду си; едната не може да се преобразува в друга. Въпрос на оперативна самостоятелност на работодателя е да прецени дали се нуждае от „старши експерт” или от „старши юрисконсулт”, но това не означава, че едната длъжност е трансформирана в друга. Работодателят обаче, за да използва законосъобразно уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ, трябва с нарочен акт да определи за заемане по реда на държавната служба именно длъжността „старши експерт”. Такъв акт не е издаден, а вместо това в щатното разписание е въведена направо нова длъжност – „старши юрисконсулт”, която е предназначена за заемане по служебно правоотношение. За длъжността „старши експерт” такова предвиждане няма, поради което извършеното уволнение е незаконно.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не обуславя обжалваното решение и не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Инстанцията по същество не е обявила уволнението за незаконно въз основа на проведен съдебен контрол върху преценката на работодателя дали дадена длъжност да се заема по трудово или по служебно правоотношение. Напротив, тя изрично е посочила в мотивите си, че тази преценка е въпрос на оперативна самостоятелност на работодателя и съдът не може да я контролира. Основание уволнението да бъде обявено за незаконно въззивната инстанция е намерила в това, че не съществува акт на работодателя, с който длъжността, заемана от ищцата („старши експерт”) да е определена за заемане от държавен служител. Предназначена за заемане по служебно правоотношение е новосъздадената от 15.03.2016 г. длъжност „старши юрисконсулт”, но съществуващата длъжност „старши експерт”, която към същия момент е заемана по трудово правоотношение от ищцата, не е определена с акт на работодателя за заемане по реда на държавната служба. Това, а не възможността за контрол върху преценката на работодателя коя длъжност да се заеме по служебно правоотношение, е дало основание на съда да отмени уволнението. Към решаващите мотиви на инстанцията по същество въпросът за допустимия контрол върху преценката на работодателя няма отношение.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 185 от 02.11.2016 г. по гр.д.№ 441/ 2016 г.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица], да заплати на Г. Д. И., Е. [ЕГН], [населено място], [жк], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: