О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 16.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1966 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. морска гимназия „Св.Н.Чудотворец”, чрез процесуален представител адв.Д. Х., срещу решение от 15.01.2016г., постановено по в.гр.д.№3347/2015г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение от 17.12.2014г. по гр.д.№8219/2014г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявените от К. Д. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Д. М., чрез процесуален представител адв.А. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от К. Д. М. срещу В. морска гимназия „Св.Н.Чудотворец”, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №РД-01-540/24.04.2014г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1, т. 6, предл.1 и 2 КТ с мотиви: „лицето не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа“; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител теоретично обучение” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ.
Установено е, че със заповеди №№ РД – 01-849/21.06.2013 г.; РД – 01-850/21.06.2013г.; РД – 01-851/21.06.2013 г. и РД – 01-852/21.06.2013 г., издадени от директора на ВМГ „С. Н. Чудотворец“ на основание чл. 147 от ППЗНП, са променени длъжностните характеристики за четири длъжности в гимназията – „старши учител практическо обучение“; „учител практическо обучение“; „учител теоретично обучение“ и „старши учител теоретично обучение“ и със същите заповеди са утвърдени и новите длъжностни характеристики за посочените четири длъжности. Изискванията за заемане на длъжността „старши учител теоретично обучение“ са променени и са следните: Завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, придобита професионална квалификация „учител“ и минимален професионален опит 10 години по една от специалностите от професионалното направление, както следва: от област технически науки, професионална квалификация „инженер“, специалност: Автоматизация на производството, Корабни машини и механизми, Корабостроене, Корабни енергетични машини и механизми, Двигатели с вътрешно горене; Електрически машини и апарати, Електроснабдяване и електрообзавеждане, Експлоатация на пристанищата и флота, Корабоводене, Радиотелевизионна техника. Въведени са и допълнителни изисквания за заемане на длъжността, а именно: да отговаря на изискванията за възлагане на плавателна практика, които изисквания са както следва: Да притежава висше образование – магистър или бакалавър, професионално направление от област технически науки, професионална квалификация инженер, специалност: Автоматизация на производството, Корабни машини и механизми, Корабостроене, Корабни енергетични машини и механизми, Двигатели с вътрешно горене; Електрически машини и апарати, Електроснабдяване и електрообзавеждане, Експлоатация на пристанищата и флота, Корабоводене, Радиотелевизионна техника. По този начин са били променени и изискванията за останалите длъжности – „старши учител практическо обучение“; „учител практическо обучение“; „учител теоретично обучение“. Последните са задължавали желаещите да ги заемат да притежават висше техническо образование по някоя от изброените специалности: Автоматизация на производството, Корабни машини и механизми, Корабостроене, Корабни енергетични машини и механизми, Двигатели с вътрешно горене; Електрически машини и апарати, Електроснабдяване и електрообзавеждане, Експлоатация на пристанищата и флота, Корабоводене, Радиотелевизионна техника. Със Заповед № РД-01-856 от 24.06.2013г. на директора на ВМГ „С. Н. Чудотворец“ – В., издадена въз основа на Заповед № РД09-872 от 29.06.2012 г. на Министъра на образованието и науката, за утвърждаване на области, критерии и показатели за оценяване качеството на професионалното образование и обучение, е утвърдена нова структура на учебния процес в гимназията, като са били създадени методически обединения, в рамките на които са обособени предметни групи, вкл. и по специалните предмети, като са въведени промени в изискванията за образование и квалификация към всички учители по специалните предмети – специалисти по теория и практика на обучението, определени са целите и задачите на методическите обединения и предметните групи, утвърдено е новото длъжностно щатно разписание.
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно уволнението на служителя-ищец на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради това, че издадената от работодателя заповед за уволнение изобщо не съдържа посочване в какво точно се изразява липсата на необходимото образование и на съответната професионална квалификация за изпълнение на възложената работа. Изложени са съображения, че изискването на изричното посочване в заповедта за уволнение на това, в какво се изразява липсата на професионална квалификация и образование, е предопределено от възможността да бъде реализирано правото на защита на служителя при уволнение на основание чл.328, т.6 КТ. Служителят следва да знае именно какво специално образование и каква специфична професионална квалификация не притежава с оглед на новите изисквания, приети от работодателя, за да може да упражни правото си на защита срещу прекратяването на трудовото правоотношение на това основание. Посочено е, че от друга страна, конкретното посочване на липсата на необходимо образование и квалификация в заповедта за уволнение, препятства възможността на работодателя в съдебния процес относно законността на уволнението да навежда нови фактически доводи и основания за липсата на двете изисквания. Споделени са изводите на първата инстанция, че промяната в изискванията за образование или квалификация следва да е настъпила след сключването на трудовия договор и в тази връзка работодателят е следвало да установи какви са били изискванията за образование и професионална квалификация към момента на заемане на длъжността „старши учител теоретично обучение“ и какви са били те към момента на уволнението.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „достатъчно ли е посочването на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка при издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.6 КТ, за да се приеме, че същата е мотивирана” /допълнително формулиран от касатора така: „длъжен ли е работодателят в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ да описва подробно какво точно се е променило в изискванията за заемане на длъжността, притежаването на какво образование и професионална квалификация се изисква по променената длъжностна характеристика или заповедта се счита за достатъчно мотивирана с посочването на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка”/, който въпрос счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №314 от 30.10.2014г. по гр.д.№840/2014г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието: „Неправилен е изводът на въззивния съд, че процесната заповед не е мотивирана, тъй като за мотивирането е достатъчно посочване на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка”. Соченото от касатора противоречие не е налице, доколкото видно от данните по приложеното решение е било налице изискване, посочено в заповедта за уволнение, нормативно установено в чл.4 ЗСОМСААМС, за упражняване на съответната професия и съответно е било налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради това, че към този момент служителят не е бил в регистъра на БАПЗГ. По приложеното решение има нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността, посочена в заповедта за уволнение, а настоящият случай не е такъв – изискванията за заемане на длъжността са променени от работодателя и не са посочени в заповедта.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по поставения въпрос има задължителна съдебна практика – вкл. цитираното в приложеното от касатора решение – решение №346 от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че от значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2016г., постановено по в.гр.д.№3347/2015г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА В. морска гимназия „Св.Н.Чудотворец” да заплати на К. Д. М. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: