О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр.София, 04.12.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.4278 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.202/14.05.19 по г.д.№.613/18 на ВКС, ІІІ ГО, е върната частна жалба на Г. Б. срещу опр.№.622/7.08.18 по г.д.№.613/18 на ВКС, ІІІ ГО – с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 1.07.16 по г.д.№.1960/16 на СГС.
Постъпила е частна жалба от Г.Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определение №.622/7.08.18 по г.д.№.614/18 на ВКС, ІІІ ГО, е постановено по реда на чл.288 ГПК, като със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Касае се за обща уредба, предвиждащата рамката, в която следва да попадат актовете, върху които може да се упражнява инстанционен контрол /законодателят не е възприел подход на изчерпателно и конкретно изброяване на всички неподлежащи на обжалване актове/.
Обжалваното определение не попада в нито една от визираните по-горе хипотези. То не дава конкретно разрешение на процесуалноправен или материалноправен спор на страните по делото, в закона не е изрично предвидено от законодателя, че може да се обжалва, не е и преграждащо по своя характер. Определението по чл.288 ГПК има за цел, при извършване на предвидената по реда на чл.288 ГПК предварителна селекция, да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция или не. Предвид изложеното то не съставлява подлежащ на обжалване съдебен акт – в който смисъл е и трайно установената безпротиворечива практика на ВКС. Подадената срещу него частна жалба правилно и законосъобразно е била върната и атакуваното определение в този смисъл трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.202/14.05.19 по г.д.№.613/18 на ВКС, ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: