3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1625/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокати Г. и Ш. – процесуални представители на ответника по исковата молба [фирма] –[населено място], против въззивно решение №890/23.6.2010 г. по гр.д.№1431/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., ХІV-ти състав, в частта му по предявения от касационния жалбоподател инцидентен установителен иск.
С обжалваното решение е отменено решение №1096/08.4.2010 г. по гр.д.№7655/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви граждански състав, в частта, с която е признато за установено в отношенията между [фирма] –[населено място], и Т. И. Т., че възникналото по силата на трудов договор №72/28.02.2005 г. трудово правоотношение между страните съществува, като не е било прекратено на основание чл.327, т.2 КТ, считано от 23.6.2009 г., поради отправяне на изявление за прекратяването му, както и в частта , в която Т. И. Т. е осъден да заплати на [фирма] –[населено място], разноски в размер на 140 лева, и е постановено отхвърляне на инцидентния установителен иск, предявен от [фирма] –[населено място], за признаване на установено в отношенията му[населено място] Т., че възникналото по силата на трудов договор №72/28.02.2005 г. между страните съществува, като не е било прекратено на основание чл.327, т.2 КТ, считано от 23.6.2009 г., поради отправяне на изявление за прекратяването му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено от касационния жалбоподател “молба за допустимост на касационната жалба”, се твърди, че в нарушение на разпоредбите на чл.чл.188 и 189 ГПК/отм./ и противоречие с установената съдебна практика при постановяване на решението си въззивната инстанция в мотивите си единствено и само се е задоволила да отчете наличието на отправеното от работника до работодателя предизвестие от дата 15.6.2009 г., съдържащо поканата на работника до дата 19.6.2009 г. да му бъдат изплатени просрочените трудови възнаграждения, без да се анализира смисъла, значението и правните последици, произтичащи от това обстоятелство. Навежда се довод, че според трайната съдебна практика компетентността на въззивния съд като инстанция по същество на спора изисква, на основание чл.188, ал.1 ГПК/отм./, този съд да направи самостоятелни фактически и правни изводи, като отговори на доводите на страните, а тяхната липса прави решението му постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това се твърди, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, а именно разпоредбите на чл.128, чл.270, ал.ал.1 и 2 и чл.327, т.2 КТ. Прави се и аналог с разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД и се сочи решение от 30.12.2003 г. по гр.д.№20790/2002 г. на СРС, ТСК, 78 състав.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация Т. И. Т. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява цялостно възпроизвеждане на касационните оплаквания от касационната жалба, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №890/23.6.2010 г. по гр.д.№1431/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., ХІV-ти състав, по касационна жалба, вх.№27992/03.8.2010 г., подадена от адвокати Г. и Ш. – процесуални представители на [фирма] –[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: