1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 05.06.2080г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ерик василев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1242 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.12.2017г. по гр.д.№501/2017г. на ОС Добрич, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят –Р. Б. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Р. Б. срещу М.о.н., като правоприемник на ПГСА „П. П.” – [населено място], искове за признаване на извършеното със заповед №РД-12-331/28.10.2014г. на министъра на образованието и науката уволнение на ищцата за незаконно и за отмяна на заповедта, за възстановяване на ищцата на длъжността „директор“ на ПГСА„П. П.” – [населено място] и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4692 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението.
Установено е по делото, че между жалбоподателката и ПГСА “П. П.” – [населено място] е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „директор“ в гимназията. Установено е, че правоотношението е възникнало на основание чл.96 ал.1 КТ при класиране на ищцата на първо място в проведен конкурс за заемане на длъжността, за което е сключено споразумение №РД-12-32/03.02.2012г. с министъра на образованието и науката.
Констатирано е, че в периода 28.07.2014г. – 01.08.2014г. комисия, назначена със заповед №РД 09-1007/09.07.2014г. на министъра, извършила проверка на организацията и дейността в гимназията, като за резултатите са изготвени констативен протокол и доклад до министъра с вх.№8089403-32/15.08.2014г.
Установено е , че въз основа на данните от проверката министърът издал заповед №РД-12-331/28.10.2014г., с която наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото й правоотношение.
Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че заповедта зца прекратяване на трудовия й договор не и е била връчена при спазване разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ, тъй като същата е надлежно връчена при отказ на 29.10.2014г.
Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателаката за това, че наказанието й е наложено след предвидения в разпоредбата на чл.194 КТ срок . Посочено е, че в случая субектът на дисциплинарна власт, министърът на образованието и науката, е узнал за нарушенията на ищцата, като му е бил представен докладът с вх.№8089403-32/15.08.2014г., т.е. на тази дата нарушенията са открити , а наказанието е наложено в предвидения от закона срок по чл.194, ал.1 КТ и при спазване разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, тъй като жалбоподателката е била в платен годишен отпуск и отпуск по болест за периода от 11.08.2014г. до 22.08.2014г.
Съдът е приел, че заповедта е подробно и ясно мотивирана, тъй като групирани в няколко пункта, детайлно са описани обстоятелствата, от които работодателят е направил извод, че ищцата не е изпълнила възложени й като директор на училището конкретни действия: множество обстоятелства за начина на издаване и водене на административната документация и кореспонденция в училището, дневниците на някои класове, личните картони, присъствените форми и оценяването на някои ученици, начина на работа на педагогическия съвет, на отпускане и раздаване на стипендии, на съхраняване на счетоводната документация, за неосъществяване на бюджетна дисциплина. Съдът е счел, че фактите по всяка една от десетте точки от заповедта показват извършени от ищцата нарушения на задълженията й по чл.147, ал.1, т.1, т.5, т.12 ППЗПН, които факти, отчетени в съвкупност са ободновали извод, че нарушенията по всяка точка от заповедта са тежки.
Прието е също така, че от подробно изложените мотиви на заповедта се установява, че работодателят е извършил преценка по чл.189, ал.1 КТ, за да квалифицира нарушенията на ищцата като тежки.
Съобразявайки всички установени обстоятелства по делото съдът е приел, че наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.7т КТ „уволнение“ е законосъобразно, следствие което и на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно, поради което е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 Кт като неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви за съотвествието на наказанието с вида на извършените дисциплинарни нарушения, какнто и поведението на работника и служителя,за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата, защитните довиди и възражения на страните в пределите на въззивната жалба, за възможността съдът да цени доказателства представени след преклузивния срок и явавящи се от значение за точното приложение на чл.312, ал.2 ГПК, както и към кой момент настъпва преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове съгласно чл.313 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС за задължението на съда да извърши преценка за тежестта на дисциплинарното нарушение и за задължението му да изложи собствени мотиви, като обсъди всички докадзателства и възражения по делото, както и решение от 24.07.2017г. по гр.д.№4059/2016г., ІV г.о. по проложението на чл.312 ГПК
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и е приел, че уволнението е законосъобразно.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 358 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 956/2011 г. на ІV г.о., в общия исков процес ищецът може да посочва и представя доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания до края на първото по делото съдебно заседание – чл. 143, ал. 2 ГПК, а в бързото производство по реда на Глава ХХV ГПК, ищецът следва да направи доказателствените си искания по направените от ответника оспорвания в седмичен срок от връчване на писмения отговор на ответника, доказателствата към него и разпореждането на съда по доклада на делото и указанията за кои факти не се сочат доказателства – чл. 312, ал.2 ГПК. След изтичане на срока по чл. 312, ал.2 ГПК ищецът може да сочи доказателства само при условията на чл. 147 ГПК за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства. Представените след срока доказателства не могат да бъдат ценени от съда, а решението въз основа на доказателства, представени след преклузията е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В решение от 12.07.2010 г. по гр.д.№531/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е прието, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал.1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. В съответствие с тази практика въззивният съд е направил недлежен доклад по делото и пред него нито една от страните не е неправила нови доказателствени искания, а са били преценявани само надлежно събраните от районния съд и то по инициатива на ищцата, доказателства. Що се касае до приложените по делото трудово досие на ищцата и цялата преписка по извършената й провека от МОН, то същите са изпратени от работдателя съобразно изрично разпореждане на съда и съдържащите се в тях писмени доказателства правилно са преценявани по делото, тъй като уредената в чл.313 ГПК преклузия , както се посочи по-горе, не настъпва, когато са изпълнени дадени от съда указания.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2017г. по гр.д.№501/2017г. на ОС Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: