О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 633/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Е. С. М. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. В от АК – Варна, срещу определение № 1* от 09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 810/2009 г. на Варненски окръжен съд, ТО в частта, в която се потвърждава разпореждане от 29.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2 913/2009 г. на Районен съд гр. В., ХІІ състав, с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба П. Д. Я. от с. Г. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна касационна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. В този смисъл са изложени и подробни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 2 913/2009 г. Варненският районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която длъжникът Е. С. М. от гр. В. е осъден да заплати на кредитора П. Д. Я. сума в размер на 27 000 лв., дължима по запис на заповед с дата на издаване 01.08.2008 г., място на издаване – гр. В. и падеж на 16.12.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2009 г. до окончателното й изплащане, като е постановено и незабавно изпълнение на осн. чл. 418, ал. 1 ГПК и е издаден изпълнителен лист. Длъжникът е депозирал частна жалба пред ВОС, който с определение № 1 509/09.07.2009 г. по ч. т. д. № 810/2009 г. е потвърдил атакуваният съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че изразът „запис на заповед” се съдържа в текста между заглавната част и подписа на документа, макар и не след думите „неотменно и безусловно”, с оглед на което е очевидно, че издателят на документа се е задължил по запис на заповед и същият съдържа необходимите реквизити.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан със съдържанието на записа на заповед и тълкуването на нормата на чл. 535 от ТЗ, наличието на необходимите реквизити на ЗЗ, за да бъде същият редовен и да послужи като несъдебно изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Счита, се въззивният съд се е произнесъл по сочения от него въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. ОСТК на ВКС и същият е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. Общото събрание на съдиите на Търговска колегия при Върховен касационен съд на РБългария е приело, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо освен наименованието „запис на заповед” в самият текст на същия този документ трябва да се съдържа изразът „запис на заповед” и то в такава логическа връзка с останалите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ „запис на заповед”. Липсата на посочените изрази в съдържанието на документа касаят неговата редовност и същият не е годен да служи като несъдебно изпълнително основание. В конкретния случай, видно от представения запис на заповед изразът „запис на заповед” се съдържа в текста между заглавната част и подписа на документа. Очевидно е, че издателят на документа (жалбоподател в настоящото производство) се е задължил по запис на заповед и същият съдържа необходимите реквизити. Тълкувателните решения на Върховния касационен съд имат задължителен характер за съдебните и административните органи при прилагане на тълкуваните с тях спорни въпроси.
Определението на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определението на РС гр. В. е съобразено изцяло с нормата на чл. 535 от ТЗ и посочената задължителната практика на ВКС по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 810/2009 г. на Варненски окръжен съд, ТО в частта, в която се потвърждава разпореждане от 29.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2 913/2009 г. на Районен съд гр. В., ХІІ състав, с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: