5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 347 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 228 от 21.12.2010 год., по в.т.д.№ 533/ 2010 год., с което е потвърдено решение № 17/ 28.06.2011 год., по т.д.№ 115/2009 год. на Силистренския окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателен иск по чл.240, ал.2 за приемане за установено, че не дължи вземанията, присъдени с неприсъствено решение № 1/22.01.2009 год., по т.д.№ 145/2008 год. на СОС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че разрешения от въззивния съд въпрос на процесуалното право относно същността на понятието „новооткрито обстоятелство” се решава противоречиво от съдилищата, а материалноправния въпрос, който уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е : „Дължи ли задълженото лице плащане по нищожна сделка, когато кредиторът няма лиценз за сключването и, се явява от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са цитирани и приложени: решение на Бургаския районен съд № 135/04.10.2010 год., по гр.д.№ 4552/2010 год.; решение № 470 от 20.11.2009 год., по н.к.д.№ 498/2009 год. на ВКС, І-во н.о.; решение на Русенския окръжен съд от 15.06.2010 год., по в.т.д.№ 129/2010 год. и решение на Софийски апелативен съд № 1479 от 27. 11. 2009 год., по т.д.№ 1896/2009 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките за достъп на факултативен касационен контрол, вкл. – липса на изискуемата се аргументация на селективните критерии, въведени от касатора.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, с оглед правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който касаторът обосновава искането си за допускане на факултативен касационен контрол трябва да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, а чрез тях и крайния правен резултат.
В този смисъл е необходимо същият да е релевантен за формиране решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт, но не и за правилността на изградените фактическите и правни изводи по предмета на спора, изложени в съобразителната му част, съответно за преценката на събрания по делото доказателствен материал.
В случая, за да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че липсата на лиценз на ответника [фирма] за осъществяване на търговия със семена, към датата на сключване на процесната доставка с ищцовото ТД – 20.10.2003 год., обективирана в три броя двустранно подписани фактури № № 185,186 и 187, всички издадени на горепосочената дата, не е новооткрито обстоятелство по см. на чл.240, ал.2 ГПК.
Изложени са съображения, че доколкото по силата на чл.17 от Наредба № 13/31.03.2004 год. /ДВ бр.40/2003 год./ за реда за издаване на разрешения на производители и заготватели на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал, издадена на основание чл. 28, ал.5 във вр. с ал.2 от Закона за посевния и посадъчния материал/дв.бр.20/2003 год./, воденият и съхраняван в дирекция ”Административно и финансово обслужване” регистъра на И. е публичен, то за ищеца е съществувала обективна възможност при проявена от негова страна процесуална активност да охрани интересите си при водене на делото, да узнае преди постановяване на неприсъственото решение по т.д.№ 145/2008 год. на СОС, факта на вписване на ответното ЮЛ, като търговец на посевен и посадъчен материал в значително по- късен момент от сключване на процесната търговска сделка.
Същевременно обстоятелството, че както при действието на Закона за посевния и посадъчния материал , обнародван в ДВ бр.20/2003 год., така и при действието на отменения с § 4 от ПЗР на същия закон предходен Закон за посевния и посадъчния материал, обнародван в ДВ бр.86/2000 год. липсата на съответно разрешение/ лиценз/ за търговия с посевен и посадъчен материал не е въздигнато като основание за недействителност на сключената сделка, а води до налагане на съответна административна санкция на нарушителя, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното решение изключва соченото от ищеца обстоятелство да е от съществено значение за делото, поради което не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл.240, ал.2 ГПК.
Що се касае до въведеното с исковата молба възражение за липса на реално извършени от ответника доставки, факт, който ТД- – купувач е узнало едва след постановяване на неприсъственото решение, предвид изпратената му покана за доброволно изпълнение, то според решаващия съд, освен, че същото няма правната характеристика на новооткрито обстоятелство или писмено доказателство, тъй като касае по същество изпълнението на процесния договор е и невярно, предвид безспорно установеното в хода на делото заприходяване на горепосочените двустранно подписани фактури в счетоводството на [фирма], [населено място] и извършено по тях плащане на дължимия ДДС.
Следователно преценката на решаващите мотиви на Варненския апелативен съд позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси, този на процесуалното право, е релевантен за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, не са осъществени специфичните изисквания, въведени от законодателя за визираното от касатора противоречие, което с оглед характера на цитираните съдебни актове, по арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГКТК на ВКС, следва да се квалифицира по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че приложените с касационната жалба решения са без данни да са влезли в сила, което изключва възприемането им като част от обективно създадената от съдилищата съдебна практика, то доколкото с решения: № 1479/2009 год., по т.д.№ 1896/2009 год. на Софийски апелативен съд и от 15.06.2010 год., по в.т.д.№ 129/2010 год. на Р., единствено относими към защитата срещу неприсъственото решение, са разгледани и обсъдени отделните хипотези на чл.240, ал.1, т.1-3 ГПК, липсват онези сходни правно- релевантни факти, по отношение на които би могло да се извърши и необходимото за установяване на твърдяното противоречие сравнение, за да се прецени дали процесуалният закон е приложен еднакво от съдилищата.
В останалите цитирани съдебни актове са разгледани въпроси, извън предмета на настоящия правен спор – свързани с правото на собственост и основанията за нищожност на съдебните решения, както и за възобновяване на наказателното производство в хипотезата на разкрити нови обстоятелства по см. на чл.422, ал.1, т.3 НПК, като само за прецизност на настоящето изложение следва да се отбележи, че постановените от НК на ВКС решения въобще не са част от практиката на съдилищата по см. на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Недоказано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е аргументирал същото единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, без мотиви в какво именно се изразява значимостта на правните изводи на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалваното решение, за точното правоприлагане, като един от аспектите за развитие на правото и това само по себе си е достатъчно, за да се отрече приложението му, съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСКТ на ВКС.
Що се касае до поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, то същият макар и важен правен въпрос, не е бил въобще предмет на обсъждане от страна на въззивната инстанция, отрекла липсата на притежаван от доставчика лиценз както по действащия Закон за посевния и посадъчния материал, така и по отменение с § 4 от ПЗР на същия предходен Закон за посевния и посадъчния материал да е основание за нищожност на извършената доставка, поради което като ирелевантен за крайния изход на спора, той не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78,ал.3 ГПК своевременно е претендирала заплащане на деловодните и разноски за производството по чл.288 ГПК, но при липсата на доказателства за извършени такива в същото това производство до изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК, искането и се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 228 от 21.12.2010 год., по в.т.д.№ 533/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: