О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 13.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 260 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 616 от 12.11.2009 година по гр.д. № 804/2009 година на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение № 1* от 06.07.2009 година по гр.д. № 212/2009 година на Плевенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. В. Г. от с. Т., община П. против Кметство с. Т. за отмяна на уволнение, извършено със заповеди № 36 и № 37 от 11.12.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2288,98 лева. В решението е прието, че ищцата Г. В. Г. е работела на длъжност “специалист по бюджета” при Кметство с. Т. до 11.12.2008 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за констатирани дисциплинарни нарушения в периода 30.10.2008 г. – 13.11.2008 г., изразяващи се в неоснователно осчетоводяване на болничен лист, непредставен пред работодателя – 29.10.2008 г. и неточно съхранение на документи (досие на служител Л. Х. ) – 13.11.2008 г. Нарушенията са квалифицирани от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.7 и т. 8 КТ – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя; злоупотреба с доверието му и уронване на доброто име на предприятието. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ – нарушенията не са индивидуализирани в степен, достатъчна за извършване на проверка за законосъобразност на наказанието. Прието е и че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано – не е доказано, че болничният лист е осчетеводен неоснователно, както и в какво се изразява неточно съхранение на документи и в частност документите в трудовото досие на служителя Л. Х. , каквото задължение не се е включвало в трудовите функции на уволнената служителка.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от Кметство с. Т.. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 232 от 02.05.1995 година по гр.д. № 1209/1994 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което злоупотреба с доверието на работодателя е нарушение, свързано с използване на оказаното доверие за неправомерно извличане на облага; решение № 1* от 04.11.1999 година по гр.д. № 238/1999 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което уронването на доброто име на предприятието се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред трети лица; решение № 2* от 06.01.2006 година по гр.д. № 1633/2003 г. и решение № 1* от 14.07.2006 година по гр.д. № 3160/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение относно критериите по чл. 189, ал.1 КТ. Поддържа се, че с произнасянето си по касационната жалба, Върховният касационен съд ще създаде трайна съдебна практика, която ще доведе до точното прилагане на закона от съдилищата, като по този начин ще допринесе за развитието на правото. В изложението по чл. 274, ал.3, т.1 КТ се препраща към касационната жалба, в която са изложени касационни основания по чл. 281 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението към касационната жалба не е посочен материалноправен или процесуален въпрос, явяващ се от значение за изхода на делото. Въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото.
Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба – т.1 от ТР № 1 от 12.01.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК ВКС. Такъв въпрос не може да се изведе от обстоятелствената част на изложението, нито чрез тълкуване на довода за противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика, неотносима към конкретния правен спор. Приложените съдебни решения, касаещи въпроси относно дисциплинарните нарушения “злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието” – чл. 187, т.8 КТ, както и въпроси по приложението на чл. 189 КТ, нямат отношение с решаващите изводи на съда за допуснати нарушения по чл. 195, ал.1 КТ, както и относно недоказаност на дисциплинарните нарушения. Липсва и въпрос, чието разглеждане би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото – въпрос, свързан с приложението на конкретна правна норма, разрешаването на който е обусловило изводите на съда в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616 от 12.11.2009 година по гр.д. № 804/2009 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: