О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София 01.02.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 607 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците В. В. С., Й. И. С. и Н. И. С., всички чрез адв. К. Г. против решение от 19.01.2012 г. по г.дело № 1988/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.11.2010 г. по гр.дело № 8355/2010 г. на Софийски районен съд и вместо отменената част е разпределено ползването на осн.чл.32,ал.2 ЗС на УПИ X. – * от кв. 9 по регулационния план на [населено място] с площ от 955 кв. м. между съсобствениците Л. Г. Н., О. Г. Б., В. В. С., Й. И. С. и Н. И. С. по вариант втори от заключението на СТЕ, прието от СРС, като на Л. Н. и О. Б. е предоставен дял първи с площ от 373 кв.м., оцветен с кафяв цвят по буквите ЛМНОПРЗИЙКЛ, а на В. С., Й. С. и Н. С. е предоставен дял втори с площ от 495 кв.м., оцветен с жълт цвят по буквите АБВГДЕЖЗРПОНМЛА на скицата към заключението на СТЕ.
Жалбоподателите мотивират основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и на всички събрани доказателства, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Цитирано е решение № 752/18.11.1988 г. на ВС III г.о., 2. за установяване на действителните права на всеки съсобственик в съсобствената вещ и отчитането им при разпределение на ползването й при предявен иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 ЗС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е решение № 1211/29.12.2008 г. по гр.дело № 46/2007 г. на ВКС, I г.о.
Ответниците по жалбата Л. Н. и О. Б., чрез адв. М. С. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е постановил разпределение на ползването на процесния имот, представляващ УПИ X. -* от кв.9 по регулационния план на [населено място] с площ от 955 кв.м. между съсобствениците Л. Г. Н., О. Г. Б., В. В. С., Й. И. С. и Н. И. С. по вариант втори от заключението на СТЕ, прието от Софийски районен съд, като на Л. Н. и О. Б. е предоставен дял първи с площ от 373 кв.м., оцветен с кафяв цвят по буквите ЛМНОПРЗИЙКЛ, а на В. С., Й. С., Н. С. е предоставен дял втори с площ от 495 кв.м., оцветен с жълт цвят по буквите АБВГДЕЖЗРПОНМЛА на скицата към заключението на СТЕ.
От фактическа страна е прието, че страните по делото са съсобственици на застроено дворно място, представляващо УПИ X. -* от кв.9 по регулационния план на [населено място] с площ от 955 кв.м. Ищците Л. Г. Н. и О. Г. Б. са придобили общо ? ид.част от процесния недвижим имот без жилищната сграда на основание договор за продажба, обективиран в нот.акт № 10/94 г. Наследодателят на ответниците – сега жалбоподатели И. Н. С. придобил другата ? ид.част от процесния имот без жилищната сграда на основание същия договор за продажба, с продавач О. А. С.. И. С. е починал на 30.12.1997 г. и е оставил наследници по закон-жалбоподателите-ответници. С нот. акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 163/2007 г. страните по делото са признати за собственици на 85 кв.м. от поземлен имот пл. № *, придадени по регулация към процесния имот.
Въззивният съд е приел, че квотите от съсобствеността на дворното място общо на ищците и тази общо на ответниците са равни. Прието е, че при разпределение ползването на съсобственото дворно място следва да се вземе предвид фактическото положение на имота, включително и незаконните постройки, съответно и начина на ползването им. Според въззивния съд съсобственикът на недвижим имот, чиито права са нарушени от неоснователни действия на друг съсобственик разполага с възможност за защита с иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на съответстващата на правата му площ, както и с иск с пр.осн.чл.109 ЗС.
Съдът е приел, че вариант втори от заключението на СТЕ и предвидените в него площи за самостоятелно ползване общо от ищците и общо от ответниците е съобразен по-точно с размера на квотите от съсобствеността на терена и с начина на ползване на сградите.
При тези съображения съдът е приел, че разпределението на ползването на процесното дворно място между ищците от една страна и ответниците-жалбоподатели от друга следва да се извърши по вариант втори от заключението на СТЕ и съобразно този вариант е приел искът за основателен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да се установи това основание съобразно даденото тълкуване в т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ Д.в.бр.59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателите се позовават на решение на състав на ВС, постановено по реда на ГПК/отм./ – решение № 752/18.11.88 г. по гр.дело № 637/88 г. на ВС III г.о., поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото жалбоподателите се позовават на противоречиво разрешаване на правния въпрос, цитирайки решение на състав на ВС, следва да се прецени наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С цитираното решение е прието, че към решението съдът излага мотиви за фактическите и правни основания, въз основа на които е постановено. С обжалваното решение съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Поради това не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, поставен в изложението. С решение № 1211/29.12.2008 г. по гр.дело № 46/2007 г. на ВКС I г.о. състав на ВКС при действието на ГПК/отм./ по предявен иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС е приел, че въззивният съд следва да обсъди релевантните за делото факти и доказателства и да определи размерите на дяловете на съсобствениците при разпределение ползването на недвижим имот в хипотеза на спор между страните по делото за размера на квотите от съсобствеността. Правният въпрос не е разрешен от съда в отклонение с посоченото разрешение, тъй като между страните по делото – ищците от една страна и ответниците от друга е било безспорно, че квотите от съсобствеността са равни – ? ид.част от дворното място общо за ищците и ? ид.част общо за ответниците. Решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение са изложени като са обсъдени всички доказателства по делото, доводите на страните и релевантните за спора факти. С оглед на това съдът намира за неустановена хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата Л. Н. и О. Б. следва да се присъди сумата 1 000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.01.2012 г. по гр.дело № 1988/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 25064/05.03.2012 г., подадена от В. В. С., Й. И. С. и Н. И. С., чрез адв.К. Г., [населено място], [улица], ет.3.
Осъжда В. В. С., Й. И. С. и Н. И. С. и тримата с адрес [населено място], С. община, район „П.”, [улица] да заплатят на Л. Г. Н. и О. Г. Б. и двете с адрес [населено място], С. о., район „П.”, [улица] общо сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: