4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 321/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
гр.София,01.02. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 321/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. и Боян В. Г.-двамата от [населено място], обл.Ст.З., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Вл.М. от АК-Ст.З. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 445/05.10.2011 год., постановено по в.гр.дело № 674/2011 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 12/07.03.2011 год. по гр.дело № 1009/2010 год., с което са уважени частично предявените от ищците-касатори искове по чл.226 КЗ и е осъдена ЗК [фирма], [населено място] да заплати на Г. В. Г. сумата 42 500 лева/лично и като наследник на починалия в хода на процеса ищец В. Г.-неин баща/, а на встъпилия ищец В. В. Г./син на починалия В. Г./ – сумата 12 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. М. Г. /майка на ищците и съпруга на починалия в хода на процеса техен баща/, настъпила в резултат на ПТП на 31.03.2009 год., причинена по непредпазливост от В. Г., чийто застраховател по застраховка гражданска отговорност е ответника, като са отхвърлени исковете за разликата над присъдените суми до предявения размер от общо 120 000 лева по двата иска. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в отхвърлителната му част, тъй като в осъдителната част е влязло в законна сила като необжалвано от ответника.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Правят оплаквания, че апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка, като същият е занижен и несправедливо определен с оглед данните по делото и практиката на съдилищата и ВКС.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излагат становище, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата решения на наказателни състави на ВКС: р.№ 410/20.11.2008 год. по н.дело № 392/2008 год. на НК-ІІ н.о.; р.№ 85/04.06.2009 год. по н.дело № 13/2009 год. на НК-ІІ н.о. и р.№ 410/29.10.2008 год. по н.дело № 396/2008 год. на НК-І н.о.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от наследниците на загиналата при ПТП наследодателка П. М. Г. срещу застахователя по застраховка „гражданска отговорност” на делинквента за разликата над присъдения размер от 42 500 лева за ищцата Г. Г. /от които 12 500 лева в качеството й на наследник на починалия в хода на производството ищец В. Г.-неин баща и съпруг на пострадалата/ съответно – 12 500 лева за встъпилия в хода на производството Боян Г. в качеството на наследник на починалия му баща Вл.Г. до пълния размер на предявените искове от по 60 000 лева за всеки от двама ищци. При определяне размера на дължимите обезщетения съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване за претърпените страдания на близките от загубата на починалата. Анализирайки целият доказателствен материал по делото апелативният съд е посочил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите, включително настъпилата по-малко от година след ПТП смърт на първоначалния ищец В. Г.-съпруг на загиналата /чието обезщетение от 25 000 лева е разпределено поравно между наследниците му-касатори/ и краткия период, през който е търпял вредите. По отношение на ищцата Г. Г. са изложени съображения, че с оглед данните по делото липсват доказателства за претърпени вреди, надхвърлящи обичайните.
При тези данни поставеният от касаторите материалнопавен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди, включително и в приложените към жалбата съдебни актове, произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 445/05.10.2011 год., постановено по в.гр.дело № 674/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/