Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София,12.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 94 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Н. срещу въззивно решение № 3178 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 11275 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в., с което при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция е оставено в сила решение от 17.07.2008 г. по гр.д. № 8782 /2005 г. на Софийски районен съд, 42 с-в., с което е отхвърлен предявеният от Ц. И. Н. срещу А. Д. П., П. А. П. и А. Атанасова А. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) за установяване правото му на собственост върху празно място с площ 120 кв.м., индивидуализирано по актуален градоустройствен статут в решението на СРС в съгласно скица на приета СТЕ, като реална част от УПИ ІV – 233, кв.3а по плана на [населено място] – Изгрев, при посочени граници на реалната част и на целия имот.
Насрещните страни А. Д. П., П. А. П. и А. Атанасова А. не са подали отговор на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима:
П. и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), исковата молба е подадена на 24.10.2005 г., съответна цената на разгледания иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.), който е оценяем, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост … (върху) – 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата …. А доколкото искът за собственост е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита..
Данъчната оценка (л.9) за целия имот – къща и земя е в размер на 2 328.60 лева, от които 348.80 лева за къща и 1 980 лева за земя, която в исковата молба е посочена с площ 750 кв.м. Съответно оценката на реалната част е в размер на 316.80 лева. Цената на иска е в размер на 1 /4 от нея или 79.20 лева, но в исковата молба е посечена цена на иска 85.80 лева (като за 130 кв.м.). Тази цена, както и цената на иска, ако беше предявен за целия имот – целия двор и къща (582.15 лева) е много по-ниска от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. Крайният извод е, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска в първото с.з. на 12.05.2006 г. (л.41-42).
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. .
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили списъци за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което следва да се приеме, че не са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Ц. И. Н. срещу въззивно решение № 3178 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 11275 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2