О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 3419 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. П. М. и С. П. М. , чрез адвокат Н. В., с вх.№7163 от 25.06.2013 г.на Софийския апелативен съд, срещу определение №1089 от 15.05.2013 г. по ч.гр.д.№1445/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърден определение №18968 от 22.11.2012 г. по гр.д.№3406/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, І-20 състав, с което е прекратено производството по предявените от частните жалбоподатели срещу Г. И. Ф. и [фирма] при условие на обективно и субективно съединяване следни искове: 1.Иск за обезсилване/ отмяна/ на Постановление за възлагане на недвижим имот от 3.03.2008 г., с което е възложен в собственост на ответника по иска Г. Ф. 11/16 ид.части от апартамент, находящ се в [населено място], район К. поляна и 2.Иск за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие, сключеният на 12.03.2008 г. договор за възмездна цесия, с която кредиторът [фирма], като правоприемник на [фирма], е цедирал вземането си, произтичащо от договор за банков кредит, сключен с длъжника [фирма] в лицето на управителя му Й. Й., на ответника Г. Ф.. Правния интерес от така предявените искове ищците и настоящи частни жалбоподатели извеждат от качеството си на сънаследници с ответника Ф. на възложения му апартамент, за който между жалбоподателите и наследодателката на ответника от една страна, и банката- кредитор от друга е бил сключен договор за ипотека за обезпечаване на договора за банков кредит, сключен с трето лице-длъжник [фирма].
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, Софийският апелативен съд е възприел правните изводи на Софийския градски съд, че жалбоподателите в качеството си на трети лица в изпълнителното производство, са могли да обжалват действията на съдебния изпълнител по реда на чл.332, ал.2 ГПК, отм., поради което правото им да искат обезсилване/отмяна/ на постановлението за възлагане е преклудирано. Приел е още, че те нямат правен интерес да искат обявяване на договора за цесия за нщожен, тъй като не са страни в това правоотношение, а само съсобственици на ипотекирания имот.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навеждат доводите, че постановлението за възлагане е неправилно и незаконосъобразно, поради което е недействително. Позовават се на факта, че в качеството си на съдлъжници не са уведомени за цесията, а обявеният за купувач ответник Г. Ф. също е имал качество на съдлъжник в изпълнителното производство, поради което не е имал право да наддава като купувач при проведената публична продан. Формулират следните правни въпроси: 1.”Приложим ли е чл.76 ЗН, когато делбата между сънаследниците е извършена от съдебен изпълнител, който впоследствие допуска да бъде изготвен договор за цесия”, 2. „Приложим ли е чл.76 ЗН, когато някой от сънаследниците се е разпоредил с идеална част от единствения неподеляем наследствен имот” и 3. „Как следва да се процедира срещу една недействителна делба, която е извършена от ЧСИ чрез публична продан”, като по тях подържат допълнителният критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили конкретните правни изводи на съда. Въззивният съд е обосновал недопустимостта на иска за обявяване недействителност/отмяна/ на постановлението за възлагане по съображения, че доводите за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, включително и тези по чл.76, ал.2 ЗН, са относими към производство по чл.332, ал.2 ГПК, отм. за защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Такова производство е проведено/вж. приложеното от самите ищци и настоящи частни жалбоподатели Решение от 25.04.2008 г. по гр.д.№1971/2008 г. на СГС, ФО, 7 състав, находящо се на стр.15 по гр.д.№20327/2008 г.на СГС/, което влиза в сила от деня, когато е било постановено, и се ползва със сила на пресъдено нещо относно разрешения с него процесуален въпрос.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. И трите формулирани правни въпроси са свързани с приложението на чл.76 ЗН в изпълнителното производство. На тях е даден отговор с ТР1-2004- ОСГК, което на основание чл.130 ЗСВ е задължително за всички органи на съдебното производство. Съгласно него по смисъла на чл.76 ЗН относително недействителен е актът на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ и това право на останалите сънаследници може да се упражни в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобстевността, или при иск за собственост относно нейното съществуване. Съобразно посоченото тълкувателно решение Постановлението на съдебния изпълнител не представлява акт на разпореждане на сънаследник, нито нормата на чл.76 ЗН може да намери приложение в изпълнителния процес.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване срещу определение №1089 от 15.05.2013 г. по ч.гр.д.№1445/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърден определение №18968 от 22.11.2012 г. по гр.д.№3406/2008 г. на Софийския градски съд, ГО, І-20 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: