О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
гр.София, 13.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3452 по описа за 2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, представлявано от юрисконсулт Ч., срещу въззивно решение от 26.02.2019г. по в.гр.д.№324/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2018г. по гр.д.№43233/2016г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от П. И. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. И. К., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от „Юробанк България“ АД срещу П. И. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ за признане за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед № 1998/11.05.2016г. на директора на директора на „Човешки ресурси“ и началник отдел „Кадри“, упълномощени от председателя на УС и главен изп.директор и прокуриста на „Юробанк България“ АД и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
По делото е безспорно установено, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при „Алфа Банка- клон България“ ,въз основа на трудов договор от 03.06.2013 г. на длъжността „ръководител, офис, банка“ в офис на банката в [населено място], че предприятието на „Алфа Банка- клон България“ е прехвърлено на „Юробанк България“ АД с договор от 29.02.2016 г. и съгласно подписаното допълнително споразумение № 851/07.03.2016 г. по чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ ответникът се явява работодател на ищеца при запазване на трудовото правоотношение, че с решение на УС на „Юробанк България“ АД от 28.03.2016 г. е взето решение за закриване на част от предприятието на ответника – 49 офиса на банката, сред които и офисът в [населено място], в който е работил ищецът, както и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 1 998 от 11.05.2016 г., считано от 07.06.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – закриване на част от предприятието. Приел е, че закритият офис в [населено място] не притежава характеристиките на самостоятелно обособено звено от предприятието, както и липсва преустановяване на извършваната дейност.
Прието е за установено, че работодателят е продължил да осъществява основната за всяка банка дейност в другите два офиса на ответника в [населено място] /офис „Хасково- ФЦ 241“ и офис „Хасково- Сан Стефано- ФЦ 247“). Тази дейност се извършва с по-малък брой служители, и след закриване на офис „Хасково“, формално отделен в отделно звено в структурата на ответника. Въз основа на експертното заключение по делото е прието за установено, че и в двата офиса са предлагани банкови услуги и продукти, извършвана е дейност, свързана с банково обслужване на клиенти и въвеждане на данни в операционни системи, а установените различия, нямат отношение към характера на извършваната дейност, а единствено касаят параметрите на предлаганите банкови продукти и услуги, одобряващият кредитите орган и използваните софтуерни продукти. Прието е при сравнение на длъжностните характеристики на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението „ръководител офис, банка“, съществувала в премахнатия офис „Хасково“, и длъжността, заемана от служител на длъжността „управител на клон“, в запазения офиси „Хасково- ФЦ 241“ и „Хасково- Сан Стефано- ФЦ 247“, които макар и с различни наименования, че имат сходни трудови функции за осъществяване на една и съща по характера си дейност.
Въззивният съд е приел, че в случая не се касае за закриване на част от предприятието на ответника, а за вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на обособеното звено на офис „Хасково“ е преминала изцяло и е продължила да се осъществява от другите звена на ответника в същото населено място офис „Хасково- ФЦ 241“ и офис „Хасково- Сан Стефано- ФЦ 247“, макар и с по-малък брой служители.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, освен по посочени процесуалноправни въпроси и по материалноправните въпроси: 2.1“кои са материално-правните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков офис /клон/, единият от които се закрива и в него работи уволненият служител“ и включващите се в него въпроси:2.1.1“какви са признаците, на които трябва да отговаря банков офис, за да се квалифицира като „обособена част от предприятието“; 2.1.2. „В случаите, в които в едно населено място има повече от един офис на една банка и всички офиси отговарят на критериите за организационно – управленска и териториална /функционална/ финансова обособеност на банков офис, то представляват ли всички банкови офиси поотделно обособени части от предприятието на банката-работодател“; 2.1.3 „Има ли закриване на част от предприятието, когато се закрива банков офис, чиято обособеност е установена по организационно – управленски и териториален /функционален/ финансов критерий и в населеното място същата банка няма друг банков офис. Какъв е отговорът на въпроса, когато в населеното място същата банка има и друг такъв банков офис“ и 2.1.4 „Какво условие трябва да е изпълнено, за да се приеме, че дейността на банков офис е реално и окончателно прекратена за в бъдеще, като се има предвид, че тя се изразява във фактически действия по обслужване на клиентите в банката и според обективното материално право банката не може да осъществява различна от банковата стопанска дейност“.
Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното:
Настоящият касационен състав като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи предпоставките за законосъобразно упражняване правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието са предмет на Тълкувателно дело №5/2019г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, образувано за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: „Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 5/2019 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. №3452/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., до приключване на тълк. дело №5/2019г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: