О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София 14.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5795/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската окръжна прокуратура срещу решение №1192 от 01.07.2013 г. по гр. дело №1008/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №608 от 19.02.2013 г. по гр. дело №7073/2012 г. на Пловдивския районен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Н. К. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Касационна жалба е постъпила и от Н. К. К., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение №608 от 19.02.2013 г. по гр. дело №7073/2012 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 9 000 лв.
Въззивният съд е преценил, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания за обезщетяването на ищеца са необходими 1 000 лв. Изложени са подробни мотиви за основателността на иска в този размер. Прието е, че с постановление от 20.01.1998 г. срещу ищеца е образувано дознание № 93/98 г. на Р. – [населено място] за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК, извършено на 21/22.08.1997 г. в [населено място] и за престъпление по чл. 209 от НК, извършено в периода 20 – 22.08.1997 г. в [населено място], [населено място] и [населено място]. На 12.09.2003 г. ищецът е разпитан в качеството на уличено лице и за двете престъпления. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. На 12.09.2005 г. ищецът отново е разпитан в качеството си на уличено лице само за престъплението по чл. 209 от НК, извършено в [населено място] и в условията на опасен рецидив. На 15.12.2005 г. ищецът е разпитан в качеството си на уличено лице за престъплението по чл. 209 от НК и чл. 316 от НК, извършени в [населено място] и [населено място] гора. На същата дата му е предявено досъдебното производство. На 19.01.2006 г. е изготвено заключително постановление за предаване на съд. На 27.02.2006 г. е изготвено постановление за частично прекратяване на наказателното производство – за престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК, извършено в [населено място], тъй като за това престъпление е образувано отделно производство на етап внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2061/2004 г. на РС – Пловдив. На 27.04.2006 год. е изготвено постановление за връщане за допълнително разследване. На 22.05.2006 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпленията по чл. 195 НК и по чл. 209 от НК – последното извършено в селата В. и Ч. г. в условия на продължавано престъпление, както и за престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК. Предявено му е разследването и е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на Съд. На 29.05.2006 г. е изготвен и внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 129/2006 г. на РС – Чирпан. С протоколно определение от 23.01.2008 г. – когато е проведено първото редовно съдебно заседание, съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП – Ч. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Проведено е допълнително разследване. На 07.04.2008 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем и разпитан в това му качество. Предявено му е разследването. С Постановление от 03.07.2008 г. производството е спряно поради влошено здравословно състояние на ищеца. Възобновено е на 29.07.2008 г. На 09.09.2008 г. на ищеца е предявено разследването. На 24.11.2008 год. е изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд. На 01.12.2008 г. е изготвено постановление за прекратяване на досъдебното производство поради недоказаност на обвинението. Постановлението е влязло в сила на 22.12.2008 г. Общата продължителност на наказателното производство е почти 11 години, а от привличенето му като уличен – 12.09.2003 г. до прекратяването на производството – 5 години и 3 месеца. По обвинителния акт от 14.10.2004 г. за отделеното престъпление по чл. 209 от НК, извършено в [населено място] е образувано НОХД № 2061/2004 г. на РС – Пловдив. То е приключило с осъдителна присъда за ищеца, постановена на 29.06.2006 г. и влязла в сила на 15.07.2006 г., с която му е определено наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Установено е също, че освен обвинението, предмет на НОХД 2061/2004 г. за този период, частично съвпадащ с процесния е било висящо и НОХД № 152/2002 год. на РС – Пловдив, приключило с влязла в сила на 22.05.2007 г. присъда за извършено от ищеца на 28.12.1993 г. престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал.1 вр. ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б.А НК, като му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Ищецът е осъждан десет пъти, като налаганите наказания са лишаване от свобода, изтърпявани ефективно, като само за първото деяние през 1964 г. осъждането е условно. Заболяването на ищеца артериална хипетрония е диагностицирано за пръв път през 2006 г.. След това през 2011 г. е диагностицирано усложнение вследствие това заболяване – изострена хронична сърдечна недостатъчност с придружаващо заболяване хронична обструктивна белодробна болест. Всички останали заболявания са отпреди процесното досъдебно производство. Заболяванията са хронични, с необратим ход, поради което във времето, включително и за периода 1998 г. – 2008 г., а и след това здравословното състояние на ищеца се е влошавало прогресивно, с пребивавания в лечебни заведения, и е довело до инвалидизацията му с ЕР на ТЕЛК от 10.02.2011 г. с 94% загуба на работоспособността. Причините за заболяванията и тяхното развитие са много и комплексни. Всяко от заболяванията е само по себе си причина за възникване и развитие и на другите заболявания. Така напр. заболяването от диабет е предпоставка за развитие на атеросклероза, тъй като повишеното ниво на кръвната захар уврежда пряко сърцето и кръвоносните съдове. Причина за заболяванията и тяхното развитие са и обективни предразполагащи фактори – възраст, пол, тегло, наследственост, генетични фактори. Причина са и субективни фактори – начин на хранене, начин на живот и изобщо социално – икономическите фактори, социално – правни, както и вътрешни фактори – неврофизиологични, соматични и психически. Стресът – особено хроничният, е несъмнено също такъв фактор – той води до поява на диабет, хипертония, гастрит, язва, като и често обостря симптомите на вече възникнали такива заболявания. Няма обаче общомедицински или специализиран медицински критерий за определяне на степента на влияние и на причинната връзка между състоянието на болния и изживените от него стресови и тревожни състояния и ситуации – и конкретно в случая между здравословното състояние на ищеца с воденото срещу него наказателно производство. Няма данни какви са били неговите субективни вътрешни възприятия на събитията като интензитет и степен, няма данни и какви други значими фактори са действали в същия период, както и кой от тези фактори, до каква степен, самостоятелно и съвместно с другия е влияел върху здравословното му състояние. Така не може да се направи еднозначен и обоснован извод изострянето и усложненията на заболяванията на ищеца в периода след 1998 г. да са в причинна връзка и евентуално до каква степен, с воденото срещу него досъдебно производство. От свидетелските показания се установява, че ищецът е бил притеснен от воденото срещу него дело. Здравето му се влошило в периода 2003 г. – 2008 г., преди това е бил весел и спокоен човек. Не е проведено от ищеца пълно и главно доказване на пряката и непосредствена причинна връзка между тежкото му здравословно състояние и процесното досъдебно наказателно производство. Още повече че за същия период срещу ищеца са водени още две наказателни производства, приключили с осъждането му и налагане на наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно, в затворническа обстановка. Съобразени са продължителността на процесното незаконно обвинение, фактът че е водено за престъпления, които са тежки умишлени, че му е наложена мярка за неотклонение, макар и най – леката – подписка, че е бил внесен и поддържан обвинителен акт в съда и така макар и за кратко наказателното производство е било и в съдебна фаза, като ищецът е имал качеството на подсъдим.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Според Н. К. К. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства включително продължителността на наказателното производство извън разумния срок и прогресивно влошаващото му се здравословно състояние. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1192 от 01.07.2013 г. по гр. дело №1008/2013 г. на Пловдивския окръжен съд Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства, включително и тези от продължилото над разумния срок наказателно производство и влошеното здравословно състояние на ищеца. Може да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, когато са представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касатора П. на Р. Б. съдебни решения не се отнасят до аналогични случаи, защото са постановени или при неоснователни обвинения за различни от процесното престъпление, или за друг вид и характер на упражнена процесуална принуда, като има и несъпоставими конкретни обстоятелства с обективен характер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1192 от 01.07.2013 г. по гр. дело №1008/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.