O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 14.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3781 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 5997/06.06.2016 год. на Н. Ю. Х. чрез процесуалния му представител адв. З. З.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 139 от 12.04.2016 год. по гр. В.д. Nо 184/2016 год. ОС – Русе .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил решението на районният съд , с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК , по иска на Х. Х., З. М., Х. Х. , С. Х., Р. Х., Р. Б., Т. Х. и О. Х. е прието за установено, че същите са собственици на 1/4 идеална част от недвижим имот- ПИ No 009173 от 12.192 дка в землището на [населено място], възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя на общ наследодател , като и в частта , с която до посочения размер идеални части на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен и констативен НА 162/2015 година, легитимиращ Н. Х. като единствен собственик на имота.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с основни доводи, че въззивното решение при неточно, на базата на погрешно интерпретиране на гласните доказателства, прилага чл. 79 ал.1 ЗС , поради което произнасянето на ВКС би довело до прилагане на правната норма според точни и смисъл.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразявайки изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока на чл. 283 ГПК срещу обжалваем пред касационния съд съдебен акт – арг. чл. 280 ал.2 т.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите за допускане на касационно обжалване при съблюдаване на разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира , че не са налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване .
За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, изведеният правен въпрос, обусловил изхода на делото следва да е налице липса на задължителна съдебна практика по приложението на конкретна правна норма , или наличие на откъслечна практика , която предполага уеднаквяване с цел точното и еднакво прилагане на закона.
В изложението на касатора Н. Х. липсва изведен конкретен, коректно формулиран правен въпрос, но доколкото такъв може да бъде изведен в контекста на наведените доводи, то по процесуална страна се поддържа, че това в въпроса за неточно интерпретиране на доказателствата по делото, а от материално-правна страна- неточното приложение на чл. 79 ал.1 ЗС.
Неточната преценка или интерпретиране на гласните доказателства в съдебния исков процес е констатация , която може да се прави само от по-горна инстанция в процеса на обжалване на конкретен съдебен акт. Такава преценка предполага не само висящност на спора , но и висящност на производство по същество пред тази инстанция. В случая, в рамките на производството по чл. 288 ГПК, касационната жалба е проявила само своя суспензивен ефект, а преценка на доказателствата и изводите на съда, постановил обжалвания съдебен акт не може да се прави след като няма проявление на девулотивния ефект на касационната жалба . Ето защо и доводи за неточно приложение на процесуални правила , които по естеството си съставляват процесуални нарушения, не да съставляват и обуславящ изхода на делото правен въпрос на който въпрос са се базира допускането на касационното обжалване.
Материално-правният въпрос , касаещ точното приложение на чл. 79 ЗС и въпросите на придобивната давност са предмет на многобройна задължителна съдебна практика – тълкувателни решение и решения на състави на ВКС, поради което общо заявеното искането за допускане в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без да се уточни по кой от многобройните правни проблеми на придобиваната давност е налице празнина , което изисква произнасянето на ВКС, за допускане на касационното обжалване не би могло да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5997/06.06.2016 год. на Н. Ю. Х., заявена чрез процесуалния му представител адв. З. З.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 139 от 12.04.2016 год. по гр. В.д. Nо 184/2016 год. ОС – Русе .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :