3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 15 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на 13 март, двехиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Иван Недев
Членове: Николай Дърмонски
Пламен Петков
със становище на прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Петков ЧНД № 466 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод определение № 51 от 24. 02. 2012 год., постановено от съдията-докладчик по ЧНД № 189 / 12 год. по описа на Районен съд – гр.Габрово, с което е било прекратено съдебното производство по делото и повдигнат спор за подсъдност с посочено правно основание чл. 44, ал. 1 от НПК, като делото е изпратено на ВКС за определяне на компетентния съд, който да го разгледа.
Видно от материалите по делото, с искане с изх. № Т.-1793 от 10.02. 2012 год. на директора на ТД – [населено място] към К. – [населено място], Районен съд – гр.Варна е бил сезиран да постанови решение с което да разреши по отношение на лицето И. В. Б. разкриване на сведения за наличностите и операциите по открити /закрити/ банкови сметки, преводи с наредител и получател, основание за операците, номер на банкова касета и свързаната с това фактология за : – [фирма], „Обединена българска банка”, „Първа инвестниционна банка”, [фирма] и ТБ [фирма]. Въз основа на искането, било образувано ЧНД № 688 / 2012 год. по описа на Районен съд –гр.Варна.
С определение № 302 от 13. 02. 2012 год., постановено по ЧНД № 688 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Варна, производството по делото било прекратено, а искането на директора на ТД – [населено място] към К. било изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Габрово. Горепосоченото определение на съдията-докладчик по ЧНД № 688 / 12 год. по описа на Районен съд – гр.Варна е мотивирано с обстоятелството, че титуляра на банковите сметки по отношение на които се претендира разкриване на „банкова тайна”, е извършил неправомерно действие в съдебния район на Районен съд – гр.Габрово, а искането било обосновано с нуждите на образувано и приключило наказателно производство, водено от Окръжна прокуратура – гр.Габрово.
Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е, че компетентен да се произнесе по искането на директора на на ТД – [населено място] към К. – [населено място], се явява Районен съд – гр.Варна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, намира следното:
Искането на Районен съд –гр.Габрово следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящето дело – прекратено. Това е така защото, в конкретния случай, между двете съдилища, не е налице спор за подсъдност по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПК, налагащ решаването му от състав на наказателната колегия на ВКС. И двете съдилища са били сезирани да се произнесат по искане на директора на ТД – [населено място] към К. – [населено място], за разкриване на „банкова тайна” по отношение на банкови сметки и пр. спрямо лице по отношение на което е налице приключило наказателно производство. Неправилно по това искане, както в Районен съд – гр.Варна, така и в Районен съд – гр.Габрово, са били образувани частни наказателни дела. В разпоредбата на чл. 89, ал. 1, б. „в” от П. детайлно са посочени хипотезите, при които следва да бъдат образувани частни наказателни дела, като извън всякакво съмнение е обстоятелството, че искане на органа по чл. 62, ал. 6, т. 4 от ЗКИ, не е включено сред тях. При това положение, съвсем незаконосъобразно съдилищата и най – вече Районен съд – гр.Варна, са разсъждавали досежно местната си компетентост през призмата на чл. 36 и чл. 42, ал. 1 от НПК. След като по делото не е налице хипотезата на чл. 44, ал. 1 от НПК, тъй като не се касае до производство по НПК, в случая спорът между районните съдилища, доколкото съществува такъв, ще следва да се разреши според правилата на гражданското съдопроизводство /по искането на директора на ТД – [населено място] към К. – [населено място] съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2, б. „б” от П., е следвало да бъдат образувани частни граждански дела/ в частност, разпоредбата на чл. 122 от ГПК. Съгласно тази законова разпоредба, спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен съд, а когато те са от районите на различни по-горни съдилища, то компетентен е „по-горния, съд в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото”.
Поради всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС намира, че не е компетентен да се произнесе по поначало неправилно повдигнатия пред ВКС-НК спор за подсъдност от Районен съд – гр.Габрово, като делото следва да бъде изпратено по компетентност за произнасяне на Окръжен съд – гр.Габрово – гражданско отделение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 32, т. 3 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРВАТЯВА производството по ЧНД № 466 / 2012 год. по описа на Върховния касационен съд – Пълво наказателно отделение.
ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 189 / 12 год. по описа на Районен съд – гр.Габрово, по компетентност на Окръжен съд – гр.Габрово – гражданско отделение, за произнасяне по искането на Районен съд – гр.Габрово за промяна на местната подсъдност на делото.
Преписи от определението да се изпратят на Районен съд – гр.Габрово и Районен съд – гр.Варна, за сведение.
Председател :
Членове: 1 .
2 .