1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София 16.01.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2653/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. и П. Д. Т., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. Б., срещу въззивно решение №131 от 19.02.2016 г. по гр. дело №1952/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4031 от 16.10.2015 г. по гр. дело №18226/2013 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр. първо от ЗЗД, предявени от касаторите срещу [фирма], А. П. И., И. И. С. и П. И. С., за прогласяване поради невъзможен предмет нищожността на договори за продажба, както следва: 1/ договор от 19.12.2008 г., обективиран в нот.акт №., том ., рег. № ., дело № . год., на нотариус О. Ш., с който [фирма] е продал на А. П. И. гараж № 1,находящ се в сградата на [улица], 14а, на първи етаж, с площ от 13.23 кв.м., при граници: коридор, вход, [улица], гараж № 2, както и 1.2067 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 2.52 кв. м. и от правото на строеж върху дворното място с площ от 237.40 кв.м, представляващо УПИ № ., кв. ., по плана на .микрорайон [населено място] и 2/ договор от 19.12.2008 г., обективиран в нот.акт ., том ., рег. № .7, дело № 1. год., с който [фирма] е продал на А. П. И. кабинет № 1, находящ се в сградата на [улица], № 14, 14а, на втори етаж, с площ от 53.10 кв.м, състоящ се от: коридор, три кабинета с кухненски бокс, два балкона, баня – тоалет, при граници:, вътрешен двор, калкан, [улица], апартамент № 2, калкан, ведно с прилежащото избено помещение № 1, с площ от 3.61 кв.м., при граници: калкан, коридор, изба № 2, калкан както и 4.8917 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 10.20 кв. м. и от правото на строеж върху дворното място, с площ по скица 237.40 кв.м, представляващо УПИ ., кв. ., по плана на 14 микрорайон [населено място], до размера на собствените на ищците права върху дворното място от 134/237.40 ид.ч. ( 0.5644 ид.части )-общо за ищците ( или за всеки от ищците от 67/237,40 ид.ч. ( 0,2822 ид.ч.) от площта на кабината и гаража, предмет на двата договора. Въззивният съд е приел, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот – дворно място с площ от 237.40 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ . в кв.592 по плана на 14 микрорайон [населено място]. С договор за учредяване право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в нот.акт №., т.., рег.., н.д.№1. г. съсобствениците на дворното място, между които и ищците по делото са прехвърлили на ответника [фирма] право на строеж върху отделни обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда, срещу задължението на приобретателя да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства, в уговорените от страните срокове. След продажбата на процесните гараж и кабинет с влязло в сила решение по г.д.№19292/2011г. на В., 9-ти състав, потвърдено с решение по в.т.д.№473/2013г. на В., сключеният с нот.акт №184/2008г. договор е развален, поради неизпълнение на задължението на строителя за изграждане на сградата в уговорените срокове. Въззивният съд е направил извод, че предприетото от ищците оспорване по реда на чл.193 ГПК на представеното от ответното дружество доказателство – констативен протокол от 06.11.2008 год. по чл.181, ал.2 ГПК, който съгласно решение № 46/2010г. по гр.д.№725/2009г., ІІ г.о., е актът, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, за неуспешно проведено, тъй като по делото е установен фактът на изграждане на процесната сграда до степен на „груб строеж”. Представени са доказателства, потвърждаващи състоянието на строежа – акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 15.11.2008г. /образец 10/, сочещ, че сградата е изпълнена в груб строеж до плоча «З» /последна/ на кота +19.25, който е подписан включително от ищците чрез пълномощник, както и представената заповедна книга, в частност: заповед № 21 от 10.11.2008 год., посочваща отново изпълнение на сградата в груб строеж до плоча «З» /последна/. Дали извършеното строителство е изпълнено в отклонение от одобрените проекти и доколко това отклонение е съществено по смисъла на ЗУТ е предмет на установяване в друго производство, а изпълненият на място плосък вместо скатен покрив не може да промени обстоятелството, че сградата има изграден покрив. В процесните договори, сключени с нот.акт №165/2008г. и №170/2008г., е уговорено прехвърляне на собственост върху конкретно индивидуализирани имоти, като изрично е посочено, че същите са „в сграда в груб строеж“. Съдържанието на понятието „груб строеж” е определено в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, което означава да са изградени оградните стени и покрив без или в различна степен на осъществяване на довършителните работи. Груб строеж е налице с изграждане на оградните стени и покрива на цялата сграда, тъй като от този момент е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, а не само на отделните обекти в нея. От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на сключване на процесните сделки – 19.12.2008 г. сградата, в която се намират прехвърлените недмижими имоти е била завършена в „груб строеж“, т.е. правото на строеж на сградата е било реализирано. Атакуваните сделки не са нищожни, поради невъзможен предмет, тъй като обектите, предмет на договорите, са съществували като самостоятелни обекти.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място], А. П. И., И. И. С. и П. И. С., тримата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1. Какви са допустимите доказателствени средства за оборване верността на официален свидетелстващ документ;
2. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за чиято обективност има съмнения;
3. За задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който носи отговорност заедно с един от ответниците;
4. При наличие на противоречиви свидетелски показания на коя група свидетели съдът трябва да основе крайния си извод-на заинтересования или на останалите свидетели;
5. Може ли съдът да приеме, че покривът на една сграда е изграден, ако е установено, че има открити жилищни части;
6. Може ли фотоснимката да бъде използвана за целите на доказването в гражданския процес за установяване степента, до която е завършена една сграда в хипотезата на оспорване верността на констатациите на акт на общинската администрация за установяване степента на завършеност на строеж, когато твърденията се подкрепят и от други допустими от процесуалния закон доказателства;
7. Кога по смисъла на чл.181, ал.1 от ЗУТ и параграф 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е налице изграден покрив-от момента на изливане на железобетонна плоча или от момента на поставяне на покрива, предвиден по одобрения инвестиционен проект, по който е учредена суперфицията;
8. Допустимо ли е да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок;
9. За задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор;
10. С изграждането на проектираната сграда ли се смята упражнено учреденото право на строеж и тогава ли правото на строеж се трансформира в право на собственост, или с изграждането на каквато и да е сграда, различна от проектираната;
11. За преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти;
12. Как следва да бъде преценен от съда факт, който е установен между две от страните по делото в друго производство, който факт не може да бъде различен спрямо трети лица, с оглед единството на спорния предмет спрямо ответниците, придаващо им качеството на необходими другари;
Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №131 от 19.02.2016 г. по гр. дело №1952/2015 г. на Варненския окръжен съд. С така формулираните от касаторите въпроси на практика се излагат твърдения за допускане на съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост относно извода на въззивния съд за завършване на сградата в груб строеж към момента на продажбата на процесните имоти. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси са и неотносими, защото дори да се приеме, че този извод на въззивиня съд е необоснован, то договорите не са нищожни поради невъзможен предмет. Според решение № 93 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г. на ВКС, IV г.о. нищожност поради невъзможен предмет е налице не когато предметът на договора липсва. Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните. Нищожни са само договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне, а ако тази възможност съществува, договорът е валиден. При създаване на нови обекти наличието на одобрен инвестиционен проект е достатъчно за действителността на договора, който има за предмет такъв обект. Ако грубият строеж е завършен, предмет на сделката съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ ще бъде правото на собственост. Когато все още грубият строеж не е осъществен, предмет на прехвърлителната сделка ще бъде правото на строеж върху обекта съобразно чл.181, ал.1 ЗУТ. Сделката, в която за предмет е посочено правото на собственост преди то да се е реализирало във формата на груб строеж, трябва да се зачита като действителна сделка върху правото на строеж. Кога ще се породи вещноправният ефект на сделката е въпрос, който не се отнася до нейната действителност. В този смисъл са определение №1329 от 20.11.2015 г. по гр. дело №4425/2015 г. на ВКС, IV г.о. и определение №497 от 31.05.2016 г. по гр. дело №1766/2016 г. на ВКС, III г.о.
Съобразно изхода на спора касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски както следва: на [фирма], [населено място], – 1000 лв. и на А. П. И., И. И. С. и П. И. С., тримата от [населено място], 1500 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131 от 19.02.2016 г. по гр. дело №1952/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. И. и П. Д. Т., двамата със съдебен адрес – [населено място], да заплатят на И. С. 3” О., [населено място], – 1000 лв. и на А. П. И., И. И. С. и П. И. С., тримата от [населено място], 1500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.