Определение №53 от 18.1.2011 по ч.пр. дело №23/23 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 53

С.,. 18.01.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 23/2010 година

Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е образувано по подадени от „Т. Б.” АД, П. „Ч.” АД и „Б.” ЕООД частни жалби срещу определение № 240 от 29.07.2009 г. по ч.т.д.№ 177/2009 г. на Б. апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частните им жалби срещу определение № 12 от 22.10.2008 г. по т.д.№ 221/2006 г. на Б. окръжен съд. С посоченото определение съдът по несъстоятелността е отказал да допусне до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от длъжника П. „Ч.” АД оздравителен план.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и искат отмяната му като неправилно.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частните жалби са подадени от страни, имащи право на жалба, в преклузивния срок по чл. 701, ал. 3 ТЗ, срещу подлежащ на
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
Атакуваното пред Б. апелативен съд определение по чл.701, ал.3 ТЗ е обжалвано от длъжника П. „Ч.” АД с частна жалба от 12.11.2008 г., която е оставена без уважение с определение № 23 от 25.11.2008 г. от Б. апелативен съд, а с определение № 301 от 01.06.2009 г. по ч.т.д.№ 179/2009 г. на ВКС, І т.о. е отказано касационното му обжалване.
Частните жалбоподатели са кредитори на П. „Ч.”, като техен законен представител е И. Д. А., който е законният представител и на длъжника, предложил оздравителния план.
Посоченото обстоятелство позволява да се приеме, че седмодневният срок за обжалване на определението по чл.701 ТЗ, ал.3 ТЗ е започнал да тече от един и същи момент както за длъжника, така и за настоящите жалбоподатели. Като най-благоприятна за последните в качеството им на кредитори на П. „Ч.” АД следва да се приеме датата 12.11.2008 г., на която длъжникът е обжалвал определението за недопускане на предложения от него оздравителен план. Следователно установеният в чл.701, ал.3 ТЗ срок за обжалването му е изтекъл на 18.11.2008 г., а частните жалби и на тримата кредитори са подадени до Б. апелативен съд на 21.07.2009 г., т.е след изтичане на преклузивния срок, обстоятелство, което позволява да се сподели направения от въззивния съд извод за процесуалната им недопустимост поради тяхното просрочие.
По изложените съображения настоящият състав приема, че подадените частни жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 29.07.2009 г. по ч.т.д.№ 177/2009 г. на Б. апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top