О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 675 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 616 от 28.12.2017г. по гр. д. № 1981/2017г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 5783 от 11.07.2016 г. по в. гр. д. № 15694/2014 г. на Софийски градски съд и е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. и П. Х. срещу решението по чл.247 ГПК № 185 от 11.01.2017 г. по същото въззивно дело. Присъдени са разноски за касационното производство.
Съставът на ВКС е приел, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на основното въззивно решение, потвърждаващо решението на първата инстанция, с което е било признато за установено по отношение на ищеца А. П. Б., че ответниците П. Х. Х. и Н. Р. Х. не са собственици на 1/4 ид. част от спорния имот №134 от кв.109 по регулационния план на местността „П.-редута“, [населено място]. На следващо място е прието, че касаторите П. и Н. Х. нямат правен интерес от обжалване на решението по чл.247 ГПК, с което въззивният съд е постановил дизпозитив за потвърждаване на решението на първата инстанция по чл.247 ГПК, с което е отбелязано участието на третото лице помагач на страната на ответниците. Липсата на правен интерес от обжалване на решението по чл.247 ГПК е обоснована с обстоятелството, че конституирането на третото лице помагач като страна в процеса е станало по искане на П. и Н. Х..
Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС и в двете му части е подадена от П. Х. Х. и Н. Р. Х.. Жалбоподателите поддържат, че съставът на ВКС е следвало да се произнесе едновременно и по двете им касационни жалби, тъй като те са насочени срещу въззивното решение в неговата цялост, образувана от основното решение и решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Оставянето на едната жалба без разглеждане и произнасянето само по другата опорочавало определението на ВКС. Второто решение на въззивния съд съдържало пороци, които оказвали влияние и на първото решение. Намират молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка за недопустима, тъй като ищецът А. Б., който е подал тази молба, междувременно е прехвърлил спорното право и по този начин се е лишил от правен интерес от отрицателния установителен иск, а също и от искането по чл.247 ГПК за коригиране на първоинстанционното решение. Съставът на ВКС трябвало служебно да допусне касационно обжалване и на двете решения на въззивния съд за проверка на тяхната допустимост и валидност, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите излагат и доводи по съществото на правния спор по предявения срещу тях отрицателен установителен иск, който считат за неоснователен. Освен това искат и изменение на определението на предходния тричленен състав в частта за присъдените разноски за касационното производство.
Ответникът в производството А. П. Б. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна, а в частта за присъдените разноски от ВКС – недопустима, тъй като в тази част определението е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Въпреки че решението по съществото на предявения иск и решението по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка образуват едно цяло, те подлежат на обжалване с отделни жалби и за всяка от тези жалби се извършва самостоятелна преценка за допустимостта им. Съдът, който е сезиран с тези жалби, не е обвързан със задължение да ги разгледа по същество и двете, тъй като едната от жалбите може да се окаже недопустима не само поради липса на правен интерес, но и по други причини, например поради просрочие.
В настоящия случай частната жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС, с която в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е процесуално недопустима. Налице е постоянна практика на ВКС в този смисъл – определение № 122 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 842/2009 г., I т. о., ТК; определение № 683 от 1.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5854/2013 г., III г. о.; определение № 730 от 8.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 665/2011 г., IV г. о., ГК; определение № 365 от 23.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5155/2016 г., I г. о., ГК; определение № 617 от 6.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2969/2017 г., I т. о., ТК; определение № 230 от 21.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №4738/2016 г., II г. о., ГК и др. Ето защо тази частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Частната жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение № 185 от 11.01.2017 г. по в. гр. д. № 15694/2014 г. на Софийски градски съд по чл.247 ГПК е процесуално допустима. Тя е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК на състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Действително липсва правен интерес от обжалване на съдебно решение в частта, с която в производство по чл.247 ГПК е отбелязано в диспозитива участието на трето лице помагач, след като искането за конституиране на това трето лице като страна в процеса е направено от същите жалбоподатели. Целта на привличането на третото лице е от една страна то да помага на привличащата страна – чл.219 ГПК и от друга – да бъде обвързано от установителното действие между третото лице и насрещната страна, както и от силата на мотивите по отношение на привличащата страна – чл.223 ГПК. След като привличането е допуснато, привличащата страна има интерес да иска отбелязване в диспозитива на постановеното решение участието на третото лице, а не обратното – да се възпротивява на това отбелязване. Като е приел, че в настоящия случай жалбоподателите нямат правен интерес от атакуване на въззивното решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, предходният тричленен състав е постановил законосъобразно определение. Частната жалба срещу това определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че прехвърлянето на спорното право от ищеца в хода на висящия процес не десезира съда, който е длъжен да постанови съдебно решение по правния спор на основание чл.226 ГПК. Ето защо прехвърлянето на спорния имот от ищеца А. Б. не може да се разглежда като акт, който го лишава от правен интерес от предявения иск и който води до недопустимост на основното решение по този иск, както и на решението по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Съдът е длъжен да постанови решение по спора, което ще обвърже и приобретателя при условията на чл.226, ал.3 ГПК, както е и в настоящия случай.
И на последно място – настоящият състав не може да се произнесе поискането за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. По това искане следва да се произнесе предходният тричленен състав.
По въпроса за разноските за настоящото частно производство: ответникът А. П. Б. е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. Х. Х. и Н. Р. Х. срещу определение № 616 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1981/2017 г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., в частта, с която в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 5783 от 11.07.2016 г. по в. гр. д. № 15694/2014 г. на Софийски градски съд.
В тази част определението на настоящия състав подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Х. Х. и Н. Р. Х. срещу определение № 616 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1981/2017 г. на Върховния касационен съд, I-во г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. и П. Х. срещу постановеното в производство по чл.247 ГПК въззивно решение № 185 от 11.01.2017 г. по в. гр. д. № 15694/2014 г. на Софийски градски съд.
В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване.
Частната жалба да се докладва на състава на ВКС, постановил с определение № 616 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1981/2017г., за произнасяне по искането за изменение на определението в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: