О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр.София, 02.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 254 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл.274, ал. 3, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 10894 от 19.06.2017 г. на К. И. Б. от [населено място], приподписана от назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. В. Л. от САК, против определение № 1911 от 09.06.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 2850/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е потвърдено определение от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 13895/2015 г. на Софийски градски съд, е прекратено производството по делото, поради неизпълнение в срок на указанията по отстраняване на нередовности на исковата молба.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното въззивно определение и да се постанови ново, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател, представляван от адв. В. Л., се позовава на очевидна неправилност на въззивното определение. Поставя и въпросът – „в кой момент се взема предвид наличието на функционален имунитет на лицата от съдебната власт“ – по отношение на който не се поддържа и обосновава някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Апелативният съд е приел, че въпреки дадените от първата инстанция ясни, точни и конкретни указания, исковата молба на К. Б. е останала нередовна и правилно първата инстанция е прекратила производството по делото. Посочено е, че ищецът не е изложил конкретните обстоятелства, на които основава исковете си, липсват конкретни фактически твърдения, които да очертаят основанието на иска и срещу които ответникът да може да се защитава, при което е останал неопределяем предмета на спора. Без изложение на тези обстоятелства /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, за съда не възниква правомощие да разгледа подадената молба за защита по смисъла на чл.2 ГПК. В заключение е направен извод, че след като ищецът е получил ясни и конкретни указания да отстрани нередовностите по исковата си молба и не е сторил това с допълнителната молба от 09.05.2017 г., правилно съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Формулираният в изложението въпрос -„в кой момент се взема предвид наличието на функционален имунитет на лицата от съдебната власт“ – е изцяло неотносим, защото не е обусловил правната воля на съда в атакуваното определение. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86-2017 г./ допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторът не е формулирал такъв материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. К. съд не разполага с правомощие служебно да извежда този въпрос, тъй като това би означавало да упражни служебното начало във вреда на другата страна /в т.см. – т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Твърдението на касатора за очевидна неправилност на обжалваното определение – предпоставка за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК в новата редакция на ГПК /ДВ бр.86/2017 г./- не може да бъде разгледано, тъй като частната касационна жалба е подадена на 19.06.2017 г., т.е. преди влизане в сила на промените, приети със ЗИД ГПК, обн. в ДВ бр.86/27.10.2017 г., а съгласно §74 ПЗР ГПК – висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на закона се разглеждат по досегашния ред.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1911 от 09.06.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 2850/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.