О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София 22.01.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2441/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно-апелативна прокуратура, София, подадена от пълномощника и юрисконсулт П. А., срещу въззивно решение №2074 от 30.03.2018 г. по гр. дело №12801/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №180990 от 26.07.2017 г. по гр. дело № 46859/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на И. Г. Б. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповеди №165 и №168 от 20.06. 2016 г., издадени от административния ръководител на Военно-апелативна прокуратура; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор – призовкар“ и за заплащане на сумата от 3112,00 лв., представляващо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (19.08. 2016 г.), до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение. На 15.06.2016 г. ищецът не е изпълнил възложените му функции на чистач, както и че за времето между 08:30 ч. и 08:45 ч. е пиел кафе пред сградата на ответната прокуратура, което се потвърждава и от събраните свидетелски показания. Тъй като дейността на чистач му е била вменена с длъжностна характеристика, която самият ищец е подписал, неизпълнението на възложените в тази връзка функции представляват нарушение на трудовата дисциплина. За този извод е без значение дали е имало разминаване с половин час в началото и края на работното му време на изпълняваните по съвместителство длъжности „чистач“ и „шофьор-призовкар“, тъй като се установява, че през целия работен ден на процесната дата служителят не е изпълнявал задълженията си като чистач. Извършеното нарушение обаче не е „тежко“ по смисъл на чл. 190 КТ и не обуславят налагането на най-тежкото наказание. Възложената на ищеца допълнителна трудова функция „чистач“, за извършването на която макар да не е необходима специална квалификация, не е била изпълнявана до момента от него. Съгласно длъжностната му характеристика от 07.06.2016 г., тя включва функции за изпълнението на които ищецът е следвало да бъде изрично инструктиран, тъй като за правилното им изпълнение е необходим практически опит, който поначало той не е притежавал с оглед образованието му и различните трудови функции, които е изпълнявал по заемана до момента длъжност „шофьор-призовкар“ (така според длъжностната характеристика за длъжността „чистач“ се изисква целесъобразно използване на техническите съоръжения и препаратите за почистване и дезинфекция, полагане на грижи за растенията, при необходимост да прави заявки за миещи препарати, козметични средства и санитарно-хигиенни материали). Не се установява по делото, че е проведен инструктаж по ЗБУТ. Поведението на служителя не би могло да бъде прието за укоримо в степен, обуславяща неговото уволнение, каквато преценка на императивната правна норма на чл. 189 КТ съдът е задължен да извърши. По отношение на второто нарушение на трудовата дисциплина следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че то е извършено, същото е незначително, с оглед времевия интервал от около петнадесет минути, в който се е намирал пред самата сграда на прокуратурата, и от което не са били застрашени или увредени интересите на работодателя. След като нарушенията са извършени еднократно, като липсват твърдения или доказателства ищецът да не е изпълнявал и основните си трудови функции на „шофьор-призовкар“, не би могло да се приеме, че е налице системно нарушение на трудовата дисциплина. Извод в обратен смисъл не следва от посоченото в уволнителната заповед обстоятелство, че му е наложено предходно дисциплинарно наказание „забележка“, поради допуснат преразход на гориво във връзка с управляван от него служебен автомобил. Ето защо работодателят при налагане на дисциплинарното наказание не е съобразил правилно критериите в чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като тежестта на допуснатите нарушения от страна на ищца, не могат да обосноват извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно.
Ответникът по касационната жалба И. Г. Б., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне във въззивното решение по следните правни въпроси: процесуално нарушение ли е необсъждането на всички доводи, очертани във въззивната жалба; длъжен ли е работодателят да проведе инструктаж на работника или служителя, който е отказал изрично изпълнението на част от трудовите задължения, за които не се изискват специални изисквания и образователен ценз и непровеждането на инструктаж по вина на служителя освобождава ли го от отговорност за неизпълнение на трудовите задължения. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №2074 от 30.03.2018 г. по гр. дело №12801/2017 г. на Софийския градски съд. Първият повдигнат въпрос е относим, защото е обусловил изхода на делото, но той е разрешен съобразно задължителната практика на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да извърши преценка в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат анализирани и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора правни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Вторият и третият въпроси са неотносими. Това е така, защото въззивният съд е приел, че работодателят е длъжен да извърши инструктаж във всички случаи, когато има нормативно задължение за това. Не е направен извод, че служителят се освобождава от отговорност за неизпълнение на трудовите задължения, когато инструктажът не е проведен по негова вина. Напротив прието, че по делото е установено извършването на дисциплинарните нарушения, но тежестта им не може да обоснове извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1400 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2074 от 30.03.2018 г. по гр. дело №12801/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Военно-апелативна прокуратура, гр.София, да заплати на И. Г. Б., [населено място], 1 400 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.