О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 23.01.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 839 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. М. – П. срещу решение от 10.05.2011 г. на Окръжен съд Монтана /ОСМ/ по гр.д. № 82/2011 г. С това решение след отмяна на уважително решение № 329/10.12.2010 г. по гр.д. № 871/2010 г. на Ломски районен съд /Л./ е отхвърлен иск на [фирма] срещу [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването към 05.07.2010 г. на парично вземане на ищеца срещу ответника въз основа на покупко-продажба по издадена фактура № [ЕГН]/23.04.2007 г. за сумите: главница от 10159.20 лв. със законната лихва, считано от 05.07.2010 г. до окончателното плащане на главницата, мораторна лихва от 4367.64 лв., изчислена към 30.06.2010 г., присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 794/2010 г. по описа на Л. като неоснователен /погасен чрез възражение за прихващане с насрещно парично вземане/.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Л. е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.2 ГПК за признаване за установено съществуването към 05.07.2010 г. на парично вземане на ищеца срещу ответника въз основа на покупко-продажба по издадена фактура № [ЕГН]/23.04.2007 г. за сумите: главница от 10159.20 лв. със законната лихва, считано от 05.07.2010 г. до окончателното плащане на главницата, мораторна лихва от 4367.64 лв., изчислена към 30.06.2010 г., присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 794/2010 г. по описа на Л.. Л. уважава иска, а ОСМ отменя решението му и постановява друго, отхвърлящо така предявения иск като неоснователен /погасен чрез възражение за прихващане с насрещно парично вземане/. За да отхвърли предявения иск ОСМ е приел с оглед представените писмени и гласни доказателства /удостоверение от [фирма] № 757 и заключение на ССЕ/, че възражението на ответника за прихващане е основателно с оглед установяване на две насрещни парични задължения между страните и двете във връзка с цена на доставени стоки по посочени фактури и мораторни лихви за неплатената цена. Направен е извод за наличие на предпоставките на чл.104 ал.2 ЗЗД вр. чл.104 ал.1 ЗЗД за погасяване на двете насрещни задължения до размера на по-малкото – в случая вземането на ищеца [фирма] от ответника е с главница 10159.20 лв., 175.20 лв. изтекла лихва към 06.06.2007 г. и 5270.81 мораторна лихва към датата на постановяване на решението, а вземането на ответника [фирма] към ищеца по фактура № 261/05.06.2007 г. е в размер на 15207.98 лв. – главница и 7628 лв. – мораторна лихва.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът твърди, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради наличие на две противоречиви решения – на Л. и ОСМ по един съществен спор, при който единият съд е уважил иска, а другият го е отхвърлил при същата фактология. Не е налице формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изложените доводи за противоречиво разрешение касаят противоречие между постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение, които решения са инстанционни по едно дело и не обуславят противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ОСМ.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2011 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 82/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.