4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 23.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 732 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10859/16.12.2019 г. на С. Г. Г. срещу определение № 171/05.12.2019 г. по гр.д. № 4257/2019 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е оставена без разглеждане подадена от С. Г. по реда на чл.303 ГПК молба за отмяна.
Ответниците по жалбата – Р. И. Г. и В. И. С., не представят отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.
Гражданско дело № 4257/2019 г. по описа на ВКС, II г.о., е образувано по „жалба-молба” на С. Г. Г. за отмяна на влязло в сила решение, с искане да бъде спряно архивирането на гр.д. № 1394/2002г. на Софийски районен съд, 57 състав. Наведени са твърдения за постановено нищожно решение и заличено право на молителката на участие като страна в производството, което препятства влизането в сила на решението. С разпореждания на администриращия съд и на съдията-докладчик по делото във ВКС, на страната са дадени неколкократни подробни указания да посочи ясно кой е атакуваният съдебен акт, чиято отмяна се претендира, както и да представи точно и мотивирано изложение на някое от основания за отмяна, предвидени в чл. 303 ГПК. В изпълнение на дадените указания, молителката посочва, че иска отмяна на определение на Върховен касационен съд, изпратено до Софийски градски съд – въззивен състав, като не е в състояние да посочи номера на определението, а като основание за отмяната сочи чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
При така изложените твърдения съставът на ВКС, II г.о., е приел, че е останало неясно кое решение е обект на отмяна – това по допускане на делбата, по извършването ? или и двете, както и на кое конкретно основание сред посочените в закона. Констатирал е, че С. Г. е била страна в производство по съдебна делба на съсобствен с И. Г. недвижим имот – апартамент в [населено място], като съсобствеността върху имота произтича от прекратяване с развод на брака между страните. С влязло в сила решение е допусната делбата на апартамента между молителката С. Г. и бившия й съпруг И. Г. при равни квоти. След допускане на делбата е починал съделителят И. Г. и са конституирани наследниците му В. С. и Р. Г.. Установено е, че наследодателят е дарил своята 1/2 ид.ч. от имота на дъщеря си В.. С решение от 22.06.2016г., влязло в сила на 28.01.2019 г., делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената от нея сума се раздели поравно между С. Г. П. и В. С..
Съставът на ВКС е приел, че въпреки неяснотата относно обжалваното съдебно решение, подадената молба за отмяна се явява просрочена, независимо дали се атакува влязлото в сила решение по допускането или това по извършването на делбата.
На следващо място е посочил, че молбата не съдържа ясно и точно изложение на основанията за отмяна, а изложените доводи на страната са такива по правилността на постановените съдебни актове, поради което не подлежат на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Определението е правилно.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство.
В конкретния случай, дори да се приеме, че неяснотата, касаеща конкретния атакуван съдебен акт може да бъде преодоляна посредством тълкуване на изложеното в молбата за отмяна, последната не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, въпреки дадените на молителя изрични указания в този смисъл. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в уточнение на първоначално подадената молба, останало неподкрепено с твърдения, обосноваващи приложното поле на поддържаното основание за отмяна, е негодно да обоснове допускане на молбата до разглеждане. Изложените от молителя основания, по същество представляват оплаквания за неправилност на влезлите в сила съдебни решения, поради допуснати нарушения на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на тези актове по реда на инстанционния контрол, но които не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
При липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, в това число на поддържаното единствено чрез цитиране на законовата разпоредба основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед на това, подадената частна жалба вх. № 10859/16.12.2019 г. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Върховния касационен съд – потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10859/16.12.2019 г. на С. Г. Г. срещу определение № 171/05.12.2019 г. по гр.д. № 4257/2019 г. на Върховния касационен съд, II г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: