О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр.София, 24.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1010/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. С., [населено място] против решение № 985/27.06.2011 год. по гр.дело № 838/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 9/03.01.2011 год. по гр.дело № 3883/2010 год. на Пловдивски районен съд и е постановено въззивно решение и отрицателно установителните искове за собственост са отхвърлени. В изложението към касационната жалба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че „въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани в противоречие с практиката на ВКС по подобни казуси, а по част от въпросите, засегнати в решението, липсва съдебна практика”. Материалноправният въпрос от значение за изхода на делото е уточнен от касатора и се изразява в конкретизиране на белезите, по които се определя принадлежността на определен обект към хидромелиоративната инфраструктура на територията на сдружението за напояване, по смисъла на пар.3 от З./Закона за сдруженията за напояване/, даваща правото да бъде придобита собствеността върху конкретния обект от сдружение за напояване, на чиято територия се намира този обект. Според касатора по процесуалноправния въпрос за достатъчните, допустими и относими доказателства, чрез които е възможно да се установява включването на определено имущество в активите на определено дружество въззивният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, което бил направил в противоречие със съдебната практика в решение № 1146/18.12.2008 год. по гр.дело № 3860/2007 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. и с решение № 42/25.02.2004 год. по гр.дело № 485/2003 год. на ВКС ТК.
Ответникът по касационната жалба „С. З. Н. П.”, [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, които макар и при отсъствие на уточнена квалификация на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, се извеждат като основания по т.2 и т.3 ГПК от същата процесуална норма и констатира следното: за да постанови въззивния си акт, след отмяната на първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателно установителните искове за собственост, предявени от ищеца [община], с предмет-недвижимите имоти: № * и № * в землището на [населено място], общ.С., въззивният съд е изразил становище за наличие на законово определените два белега, по които се разпределят само съществуващите напоителни съоръжения, а не всички водосборни площи, съгласно пар.3 ПЗР на З.. Мотивиран е извод, въз основа на събраните доказателства, че двата микроязовира са включени в имуществото на бившето ТКЗС, т.е. по отношение на същите е налице принадлежност към имуществото на прекратена организация, по смисъла на пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Обсъдени са и останалите доказателства – заключението на вещото лице и показанията на разпитаните свидетели, обосновали изводи за съществуването и на втория законоустановен от правната норма на пар.3 ПЗР на З. белег, а именно: „Язовирите са предназначени за напояване на прилежащите обработваеми площи около язовира, с помпи, на принципа на капковото напояване”.
К. съд счита, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, изразяващ се в двата елемента от фактическия състав на материалноправната норма на пар.3, ал.3 З. е съобразен с цитираната от касатора съдебна практика в решение № 1146/18.12.2008 год. по гр.дело № 3860/2007 год. на ВКС, ІV-то г.о., с което е прието,че законово са определени два белега, по които се разпределят само съществуващите напоителни съоръжения, а не всички водосборни площи и те са: териториален, ограничаващ се в рамките на територията, на която действа сдружението и по принадлежност към имуществото на прекратените организации по пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. не е налице твърдяното от касатора основание, регламентирано от хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По този материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото не е налице и основанието по т.3 от същата процесуална норма, защото материалноправната норма на пар.3 ПЗР на З. не е неясна, нито противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й, или, за да бъде тя осъвременена, предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не се позовава на съдебна практика, която да е различна от цитираното решение и която да предлага друго тълкуване на материалноправната норма, на вече изразеното становище по прилагането й.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос се основава на аргументи за неправилност на обжалваното решение и изразяваща се при възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и при обсъждане на събраните по делото доказателства, т.е. соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а касае законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Проверката по тази законосъобразност обаче ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290, ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационният съд счита, че и по втория посочен от касатора правен въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и с оглед на изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноските, ги постави в тежест на касатора, в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 985/27.06.2011 год. по гр.дело № 838/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на О. С., [населено място], с вх.№ 17661/28.07.2011 год.
ОСЪЖДА О. С., [населено място] да заплати на”С. З. Н. П.”, [населено място], общ.С. сумата 800/осемстотин/лева, представляваща разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: