4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 26,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 154 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4669/12.VІІІ.2010 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 127 Пернишкия ОС от 29 юни 2010 г., постановено по гр. дело № 258/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 656 на РС-Перник, ГК, 1-ви с-в, от 22.І.2010 г. по гр. дело № 448/07 г. С последното, по иск на С. С. от [населено място] срещу д-вото настоящ касатор с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е било признато за установено, че той не дължи на търговеца сума в размер на 1 461.01 лв., посочена в констативен протокол № 04220/29.ХІ.2002 г. и в изготвената въз основа на нето справка на търговеца от същата дата.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Поради това търговецът претендира касирането му /като неправилно/ и присъждане на разноски за трите инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК електроразпределителното д-во обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Пернишкият ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно този „за погасяването на задълженията на ищците поради изтекла 5-годишна давност”. Поддържа се, че отстраняването на грешките по прилагането на материалния закон щяло да спомогне за развитието на практиката като регулатор на обществени отношения, но за това било необходимо тълкуване на конкретната правна норма – с оглед разкриване на точното й съдържание.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. А. С. от [населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца, претендирайки за присъждане на направените в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК разноски в размер на платеното за един адвокат възнаграждение от 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пернишкия ОС, касационната жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася да промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай обаче, търговецът касатор не навежда нито един довод в изложението си досежно някаква неяснота, непълнота или противоречие в текста на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, която счита, че въззивният съд е нарушил при постановяване на обжалваното решение, нито изтъква конкретна необходимост от осъвременяване на 60-годишната съдебна практика по приложението й към хипотезите на осъдителни и на положителни установителни искове „за вземането”, а не такива срещу съществуването му, какъвто е бил отрицателният установителен иск на С., който Пернишкият ОС е уважил с атакуваното решение.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 от процесуалния закон д-вото касатор ще следва да бъде осъдено за заплати на С. А. С. от [населено място] направените разноски за един негов адвокат във връзка с изготвяне на писмения му отговор по касационната жалба в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 127 на Пернишкия окръжен съд от 29 юни 2010 г., постановено по гр. дело № 258/2010 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „И., [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на С. А. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]/16 , сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща равностойността на направените от последния разноски за възнаграждението на един негов адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2