О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София, 26.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1554 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 85404 от 23.06.2016 г., подадена от В. Г. Б. и Г. Г. С. чрез адвокати Н. Х. и Н. Ч. от САК против въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3425/2011 г. по описа на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което делбата на процесното имущество да бъде допусната само между наследниците на Г. П. Ш..
Ответниците по касация Р. П. П., Г. К. Г., А. К. З., П. Й. Ш., К. Й. Ш., Г. В. Г., Л. П. П., В. И. П. и С. И. П. не са подали отговори на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК е изменено решение от 15.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 30154/2007 г. на СРС, 59 състав в частта относно съделителите и квотите, при които следва да се извърши делбата на УПИ VI-76 с площ от 570 кв.м. от кв. 43 в [населено място], [улица], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, източен и западен гаражи и сезонна постройка – лятна кухня. Въззивният съд е приел, че дворното място и сградите в него (с изключение на първия етаж от двуетажната жилищна сграда) принадлежат не само на участвалите в производството пред СРС наследници на Г. П. Ш., но и на конституираните във въззивното производство наследници на починалия на 12.05.1986 г. В. И. П., доколкото тези две лица са били съсобственици на парцел ІХ-12/44 по РП на м. „К. село – К. ІІІ част” от 1959 г., върху чиято територия попада настоящия УПИ VI-76 от кв. 43 на м. „О. купел”. Съдът е посочил, че съсобствеността между двамата по отношение на терена е могла да бъде прекратена единствено посредством делба (доброволна или съдебна) или сключване на разпоредителна сделка, каквито по делото не са установени. Заявеното от настоящите касатори възражение за придобиване на собствеността по давност е преценено като неоснователно предвид забраната по чл. 59 ЗТСУ (отм., ред. до 01.01.2001 г.). С оглед това и на основание чл. 92 ЗС (за построеното извън първия етаж от жилищната сграда) делбата е допусната между наследниците на Г. П. Ш. и наследниците на В. И. П. при квоти, определени съобразно чл. 5 ЗН.
В представеното изложение на касационните основания касаторите се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) във връзка с поставените от тях правни въпроси. Въпросът под № 2 за значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г. е относим към формираната от въззивния съд правораздавателна воля, като същият е разрешен в противоречие с представеното от касаторите Решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154/1986 г. на ОСГК на ВС, доколкото приемайки, че съсобствеността между Г. П. Ш. и В. И. П. е могла да бъде прекратена единствено посредством делба или сключване на разпоредителна сделка, СГС е отрекъл възможността да бъде запазено действието на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели в хипотеза, когато частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действували до 01.06.1973 г., или по правилата на ЗТСУ и ППЗТСУ. Ето защо следва да бъде допуснато касационното обжалване по цитирания въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.).
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
Във връзка с движението на делото, при установените данни за естеството на заболяването, от което страда ответникът по касация П. Й. Ш. касаторите следва да уведомят съда дали същият е поставен под запрещение, като представят и доказателство за това обстоятелство, изходящо от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето. Също така, доколкото производството пред ВКС се провежда по правилата на действащия ГПК, следва да представят и доказателство за внесен депозит за възнаграждение на особения представител на ответницата по касация Г. В. Г. – адвокат И. П. Я., възлизащо на сумата 300 лв. съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 4 НМРАВ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3809 от 05.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3425/2011 г. по описа на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав.
На касаторите В. Г. Б. и Г. Г. С., чрез процесуалните им представители адвокати Н. Х. и Н. Ч. от САК, да се съобщят задълженията в едноседмичен срок от съобщението : (1) да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, (2) да представят документ за внесен по сметка на ВКС депозит за възнаграждение на особения представител на ответницата по касация Г. В. Г. в размер на 300 (триста) лева, както и (3) да уведомят съда дали П. Й. Ш. е поставен под запрещение, като представят и доказателство за това обстоятелство, изходящо от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето.
ПРЕДУПРЕЖДАВА касаторите, че в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за изпълнение на дадените от ВКС указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: