О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
Гр. София, 26.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 1049 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., Я. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., Д. Ц. В., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т. и Ц. М. Н. срещу Определение № 706 от 28.02.2017 г. по ч. гр. д. № 871/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно Определение № 24629 от 14.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1383/2015 г. на Софийския градски съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от частните жалбоподатели срещу [фирма], [населено място] и Столична Община установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР на основание чл. 126 ГПК, тъй като между същите страни по отношение на процесния имот, е налице висящо по-рано заведено дело по осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС, като е налице идентичност в предмета на двете дела в установителната част, по отношение на която се формира сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат неговата отмяна.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателите са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Уточнени и детайлизирани съобразно указанията на т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ОСГТК, тези въпроси по същество се свеждат до преценката за действието по време на приетите от Върховния касационен съд тълкувателни решения и тяхното значение за висящи съдебни производства по конкретни дела, образувани преди постановяването им.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на СГС, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е констатирал, че между същите главни страни е висящо по- рано заведено /на 08.03.2013 г./ гражданско дело № 3347/2013 г. по описа на Софийския градски съд, по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, част от предмета на което дело е и процесният поземлен имот № 101981, представляващ нива от 2020 дка, находящ се в строителните граници на „М.“, в местността „Седем могили“, която нива попада в УПИ ІІІ, отреден за „Жилищно строителство, офиси и КОО“, кв. 23 по плана на [населено място], местност „кв. Л. – Зона Г“. Посочено е, че производството по първото заведено дело, имащо за предмет ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, е било спряно до произнасянето по иска по чл. 54, ал 2 ЗКИР, предявен на 30.01.2015 г. Прието е, че с оглед задължителните указания на т. 5 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които производството по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот, спряното производство ще следва да се възобнови, а второто дело, имащо за предмет иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, следва да се прекрати, тъй като е налице идентичност в предмета на двете дела в установителната част, по отношение на която се формира сила на пресъдено нещо, съгласно постановките на т. 4 от същото тълкувателно решение. Като е съобразил разрешенията, дадени по тълкуването на закона, въззивният съд е формирал правен извод за недопустимост на производството и е потвърдил първоинстанционното определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос изцяло е съобразено с практиката, вкл. задължителната такава, на Върховния касационен съд.
Конституционната разпоредба на чл. 124 от основния закон установява правомощие на ВКС за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Този върховен надзор се извършва чрез инстанционната компетентност на съда по конкретни дела, но най-вече е намерила отражение в предвидената в чл. 124 и следв. ЗСВ специфична компетентност на върховната съдебна инстанция да приема нарочни тълкувателни актове за преодоляване на противоречивата или неправилна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, които са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Правомощието на ВКС по чл. 124 от Конституцията е гаранция за спазване на основните принципи на правовата държава и равенство на гражданите пред закона, заложени в чл. 4 и чл. 6, ал. 2 на Конституцията /Решение № 2 от 10.02.2005 г. по к.д. № 9/2004 г. на КС/. Със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, действащо за в бъдеще, поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон, чийто смисъл изяснява /Определение № 38/02.03.2018 г. по ч. гр. д. № 325/2018 г. на ВКС, ІІ г.о./. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за посочените в чл. 130, ал. 2 ЗСВ субекти по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса /Решение № 681/ 24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о./. В същия смисъл са и указанията, обективирани в т. 1 от ТР № 7/ 2014 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7 / 2014 г. на ОСГТК, според които извършеното тълкуване на закона посредством издаваните от ВКС тълкувателни решения не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл. 124 от Конституцията резултат- осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст.
Като се има предвид изложеното, следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради образувано по-рано производство по иск за собственост на същия имот със същия предмет, на същото основание и между същите страни, съобразявайки задължителните указания на т. 4 от приетото след завеждане на делото ТР № 8/2014 по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е процедирал съобразно константната съдебна практика за темпоралното действие на тълкувателните решения и постановления на върховните съдилища, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 706 от 28.02.2017 г. по ч. гр. д. № 871/2017 г. на Софийския апелативен съд, по касационната частна жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., Я. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., Д. Ц. В., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т. и Ц. М. Н..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: