3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
С., 27,01,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 630/15година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] против определение №2477 от 10.10.2014 год. по т.д.№3448/2013 год. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] [населено място] за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение от 25.06.2014г. по т.д.3448/13г.на САС, в частта му за разноските, с която е поискано допълване на така постановения съдебен акт, с присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2700лв.
Ответникът по частната жалба- [фирма] [населено място] село е депозирал становище, неправилно приложено по т.д. № 631/15 на ВКС, І т.о., с което счита че жалбата е неоснователна. Претендира и разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определението – в частта му, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането на настоящият жалбоподател за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение от 25.06.2014г. по т.д.3448/13г., в частта му за разноските, с която е поискано допълване на така постановения съдебен акт, с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2700лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че съгласно ТРОСГТК №6/12г. се присъждат само заплатените разноски, при указване на вида на плащане, което според състава, страната не е осъществила.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС №6/12г. само доказването на направените разноски в производството има за правна последица приложението на чл.78 ГПК, като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено – със съответните удостоверителни банкови документи, обективиращи плащането.С оглед така установеното със задължителна съдебна практика, правно необосновано, съставът на САС е извършил преценка за недоказаност на действителното заплащане на разноските, тъй като страната е представила договор за правна помощ, с който е удостоверила изричното договаряне на размера на адвокатското възнаграждение и също така е удостоверила неговото заплащане, което е указала в съответната графа, като е посочила, че сумата е заплатена изцяло. Такова удостоверяване има релевантност, в случаите когато възнаграждението е заплатено в брой, като само в тези случаи отразяването на този факт в договора за правна помощ, има характер на разписка, удостоверяваща плащането – т.е установяваща, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение / т.1 ТР ОСГТК на ВКС №6/12г./. Страната има задължение за изрично отбелязване на вида на плащане, когато е уговорен друг начин на плащане, за което се изисква и документално доказване. Липсата, обаче на указание за договаряне на такова плащане, следва да се счита за установяване на договореност между страните, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой.
С оглед на изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено в атакуваната част и с оглед изхода на въззивното производство и при съобразяване на уважената част от жалбата, вместо него постановено друго, с което бъде уважено искането на жалбоподателя, като бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски в размер на 2265лв.
По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2477 от 10.10.2014 год. по т.д.№3448/2013 год. на Софийски апелативен съд, в частта с която е оставено без уважение искането на [фирма] [населено място] за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решение от 25.06.2014г. по т.д.3448/13г.на САС, в частта му за разноските, с която е поискано допълване на така постановения съдебен акт, с присъждане разноски за адвокатско възнаграждение до размер на 2265лв.
ДОПЪЛВА от 25.06.2014г. по т.д.3448/13г.на САС, като ОСЪЖДА [фирма] [населено място] село да заплати на [фирма] [населено място], направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2265лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата обжалвана част за разликата от 2265лв. до пълният предявен размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 2700лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: