1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 29.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5602/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 339 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 423/2014 г. на Русенски окръжен съд и решение № 262/ 21.02.2014 г. по гр.д.№ 4261/2013 г. на Русенски районен съд е отхвърлен иск за делба на един апартамент и гараж в [населено място], като на основание чл.36, ал.2 ЗН е постановено К. Г. Х. да задържи имотите и да заплати на Х. Г. Х. сумите 5185,29 лв. и 1984, 49 лв., представляващи парично уравнение за възстановяване на запазената му част от наследството на П. Й. Василева- поч. 01.10.2009г., и съответно от наследството Г. Х. В.- поч. 15.08.2012 г.
К. Г. Х. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че дължи само сумата 1366,47 лв. за възстановяване на запазената част от наследството на П. Василева, а за останалите суми решението следва да се отмени и да не се присъждат други суми на ответника. Поддържа, че решението противоречи на задължителната съдебна практика по правния въпрос „Кой е моментът, към който се определят 1. налице ли е нарушение на запазената част на съделител от наследството, когато той е наследил свободни наследствени имущества извън завещаните на друг съделител наследствени имоти и 2.паричната равностойност на разликата между запазените части и получените свободни имущества, която евентуално се присъжда при нарушение.” Според касатора въззивният съд е определил тези стойности към момента на откриване на наследството, вместо по цени към момента на намаляването, както правилно бил постъпил първоинстанцонният съд. Като пример за задължителна съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, са посочени р.№ 123/ 12.07.2011 г. по гр.д.№ 569/ 2010 г., І г.о., р.№ 230/ 2.10.2012 г. по гр.д.№ 354/2012 г., ІІ г.о., , както и друга незадължителна практика- р.№ 224/ 11.05.2009г. по гр.д.№ 622/ 2009г., ІV г.о., р.№ 1177/ 16.01. 2009г. по гр.д.№ 5053/ 2007г., ІІ г.о., р.№ 562/ 22.06.2009г. по гр.д.№ 5033/ 2007г., ІІІ г.о. и р.№ 195/ 26.04.2010 г. по гр.д.№ 61/2009г., ІІ г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът Х. Г. Х. оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на иска за делба е наследството, останало след смъртта на майката на страните П. Й. Василева- починала на 01.10.2009г. и на техния баща- Г. Х. В.- починал на 15.08.2012 г. , като съпрузите са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност апартамент и гараж в [населено място], и всеки от тях е завещал по ? ид.ч. от тези обекти на сина си К. Г. Х., както и свободно наследство- възстановени земеделски земи. Първа е починала майката П. Василева, като оставила в наследство ? ид.ч. от апартамента и гаража, както и четири броя ниви в землището на [населено място], възстановени по реда на ЗСПЗЗ. При смъртта на бащата е останало наследство ? ид. от апартамента и гаража / като част от прекратената имуществена общност/ + 1/6 ид.ч. /1/3 от ?/ от наследството на съпругата му в тези обекти/ + 1/3 ид.ч. от земеделските имоти на съпругата му, както и възстановени на лично основание три броя земеделски земи в [населено място].
Сънаследникът Х. В. е предявил иск за делба на апартамента и гаража, съпроводен с искане за възстановяване на запазената му част, която намира, че е накърнена с извършеното в полза на брат му завещание. Въззивният съд е разгледал последователно какви права възникват за страните след смъртта на родителите им и след като е определил размера на разполагаемите и запазените части по правилата на чл.29 и 30 ЗН, е стигнал до извода, че запазената част на ищеца от наследството на майка му е накърнена с 7491.86лв., а от наследството на баща му с 4182 лв., като съответно имотите не се връщат в наследството, а на ищеца се дължи само парично изравняване по чл.36, ал.2 ЗН, присъдено до размера на направените искания- 5217,30 лв. за запазената част от наследството на майката и 1984лв. от наследството на бащата. Стойността на наследствената маса / включваща и свободното наследство/ е определена към момента на откриване на наследството на всеки един от наследодателите, а за изравняването е посочено, че то е пресметнато по цена към настоящия момент.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че по отношение на това към кой момент се определя състава и стойността на наследствената маса от една страна и паричната равностойност на изравняването по чл.36, ал.2 ЗН решението не противоречи на задължителната съдебна практика, тъй като в съответствие с нея е прието, че по първия въпрос е меродавна стойността на имотите към момента на откриване на наследството, а по втория- сегашната стойност /т.е. стойността към момента на решението/, когато се извършва и намаляването, както е посочено в разпоредбата на закона- чл.36, ал.2 във вр с чл.36, ал.1 ЗН, in fine. Конкретно за свободното наследство / това, което не е предмет на завещанието/ то влиза в масата, от която се определя запазената част, изцяло и съответно също се оценява към момента на откриване на наследството.
Горното е видно от факта, че след като определя коефициент за намаление / недостига до възстановяване на запазената част на ищеца/ последователно спрямо откриването на двете наследства, съдът отнася този коефициент към сегашната стойност на завещаното имущество. Така дължимата сума от 5217 лв. е определена при коефициент 1,163 спрямо сумата 32 006 лв., а това е стойността на предмета на завещанието, извършено от майката, към момента на постановяване на решението, а сумата 4182 лв. е резултат на прилагане на коефициента 0, 098 към сумата 42 677,33 лв. – стойността на завещаното от бащата имущество по цени също по време на намаляването.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено в съответствие с установената съдебна практика, според която масата на наследството, вкл. и свободното наследство, се оценява към момента на откриване на наследството, а уравнението / възмездяването/ по чл.36, ал.1 и 2 ЗН- по цени към монета на намаляването / постановяване на съдебното решение/. В същия смисъл е и представената от касатора съдебна практика, която е предимно за приложението на чл.36, ал.1 и 2 ЗН и затова в нея се поставя изискване да се посочи стойността на завещания /дарения/ имот по време на намаляването.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 423/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: