О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София, 30.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№2986 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по жалба от „Лайтинг Къмпани“ АД срещу определение №244 от 30.07.2019г. по т.д. №2878/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят моли за обезсилване като недопустим, евентуално отмяна като неправилен на обжалвания съдебен акт. Поддържа тезата, че е недопустимо след постановяване на определение по реда на чл.288 ГПК съдът сам да отменя постановения акт. Излага доводи за незаконосъобразност на определението за прекратяване на касационното производство, като поддържа допуснато противоречие с правото на ЕС /Регламент №1346/2000/ и с националното право /чл.607 ТЗ/, прогласяващи принципа за равно третиране на кредиторите в производството по несъстоятелност
Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва жалбата и излага доводи за правилността на обжалваното определение.
Останалите ответници „БКС-Център“ АД, „С. 73“ ООД, „Топливо- 2“ ЕООД, „Хидробетон“ ООД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За да прекрати касационното производство, образувано по касационна жалба от „Лайтинг Къмпани“ АД срещу решение №1520 от 19.06.2018г. по т.д.№3691/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е отменено решение №1638 от 23.10.2014г. по т.д.н. №804/2012г. на СГС, ТО, VІ-19 състав в частта му, с която е определена като начална дата на неплатежоспособност на „БКС–Център” АД датата 31.12.2010г., като е определена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г., съставът на ВКС, Второ търговско отделение приема, че касаторът, който не е участвал във въззивното производство, не е легитимиран да обжалва въззивното решение. Решаващият съдебен състав излага подробни аргументи, че разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ, на която се позовава касаторът, регламентира потестативното право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство по молба по чл.625 ТЗ, в което третите лица от кръга на посочените в алинея втора не са участвали, и че процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само тези трети лица, които са имали качеството на страна във въззивното производство.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че постановяването на определение по чл.288 ГПК изключва възможността за прекратяване на касационното производство. Активната процесуална легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка както за правото на иск, така и за правото на жалба, за която съдът следи служебно до приключване на делото. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка води до недопустимост на производството, поради което същото следва да бъде прекратено. В настоящата хипотеза решаващият съдебен състав не е отменил по реда на чл.253 ГПК определението по чл.288 ГПК за допускане на касационната жалба до касационно обжалване, а служебно в хода на делото е констатирал недопустимостта на производството и го е прекратил.
Настоящият състав на ВКС намира определението за правилно.
Съгласно трайната практика на ВКС, цитирана и в обжалваното определение, разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ регламентира правото на въззивна жалба срещу постановеното по реда на чл.630 и 632 ТЗ съдебно решение на трети неучаствали в делото лица, които са изрично и изчерпателно изброени /трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/. От съдържанието на правната норма, заглавието на текста и систематичното му място може да се направи обоснован извод, че разпоредбата се отнася само до правото на третите лица да подадат въззивна жалба срещу решението на окръжния съд по чл.630 и чл.632 ТЗ. С оглед липсата на изрична правна норма, уреждаща право на касационна жалба на лица, които не са участвали във въззивното производство, аналогична на чл.613а, ал.2 ТЗ, следва да се приеме, че е приложимо общото правило- право на касационна жалба имат само лицата, които са участвали като страни във въззивното производство, в което е постановено обжалваното въззивно решение. Това разрешение е обосновано и с аргументи, че участието на третите лица във въззивното производство цели гарантиране и защита на техни права и интереси, като им се предоставя възможност да повлияят на изхода от спора чрез навеждане на доводи и възражения и ангажиране на доказателства, каквато възможност в касационното производство не съществува.
Неоснователни са възраженията, че подобно тълкуване на чл.613а, ал.2 ТЗ нарушава принципа за равно третиране на кредиторите в производството по несъстоятелност, прогласен в чл.607 ТЗ, както и в Регламент №1346/2000/. И в националното ни законодателство, и в правото на ЕС са залегнали основните цели на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност- осигуряване справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. Съгласно Регламент /ЕО/ №1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност /отменен/ и действащия от 26.06.2017г. Регламент /ЕО/ №848/2015 на ЕП и Съвета относно производството по несъстоятелност в производството по несъстоятелност, доколкото не е предвидено друго, следва да се прилага правото на държавата членка, която е образувала производството (lex concursus). Това стълкновително правило следва да се прилага както към главното производство по несъстоятелност, така и към частичните производства. Lex concursus определя всички последици от производството по несъстоятелност, процесуални и материални, спрямо заинтересованите лица и съответните правоотношения. Това право урежда всички условия за образуването, провеждането и приключването на производството по несъстоятелност. Всеки кредитор на длъжника следва да разполага с ефективни средства за правна защита срещу решението за образуване на производството по несъстоятелност, като последиците от обжалването на решение за образуване на производство по несъстоятелност следва да бъдат уредени от националното право.
Съгласно чл.4 от Регламент /ЕО/ №848/2015 съд, сезиран с искане за образуване на производство по несъстоятелност, проверява служебно дали е компетентен. Съгласно чл.5, параграф 1 длъжникът или всеки кредитор може да обжалва пред съд решението за образуване на главното производство по несъстоятелност на основание международна компетентност. Решението за образуване на главно производство по несъстоятелност може да бъде обжалвано от страни, различни от изрично посочените в параграф 1 , или на основания, различни от липсата на международна компетентност, когато това е предвидено в националното право.
Националната правна уредба гарантира правото на посочените в чл.625 ТЗ кредитори, вкл. всеки кредитор по търговска сделка да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника; да се присъедини по реда на чл.629, ал.4 ТЗ във вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 и сл. ТЗ; да обжалва по реда на ГПК постановеното решение по делото, в което е участвал като страна; да обжалва решението по чл.630 и чл.632 ТЗ, дори да не е конституиран като страна в производството пред окръжния съд, ако вземането му произтича от влязло в сила съдебно решение или е налице някоя от останалите хипотези на чл.613а, ал.2 ТЗ. За жалбоподателя е съществувала както възможността да инициира образуването на производство по несъстоятелност на длъжника, така и да се присъедини към вече образуваното по реда на чл.629, ал.4 ТЗ производство или да обжалва постановеното от СГС решение като трето лице по смисъла на чл.613, ал.2 ТЗ. Като не е упражнил гарантираните му от закона права той сам се е поставил в положение на кредитор, неучастващ в първата фаза на производството /до постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност/. Законът гарантира правата на всеки кредитор, вкл. на неучаствалите в производството по постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, да предявят своите вземания, да оспорват вземанията на другите кредитори, да предявяват исковете за попълване масата на несъстоятелността и обусловените искове по реда на чл.649 ТЗ, да участват в осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределението на получените суми, т.е. осигурява справедливото удовлетворяване на кредиторите във втората фаза на производството по несъстоятелност.
Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №244 от 30.07.2019г. по т.д. №2878/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: