ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
С., 04.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2051 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 293 от 11.06.2008 г. по ч.гр.д. № 135/2008 г. на Габровски окръжен съд е оставено в сила определение № 17 от 28.03.2008 г. по гр.д. № 248/2006 г. на Дряновски районен съд, с което е оставена без уважение молба от 11.02.2007 г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] за възстановяване на срока за обжалване на решение № 37 от 02.05.2007 г. по гр.д. № 248/2006 година.
Срещу определението на Габровски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 1994 от 24.06.2008 година, подадена от Д. К. Д. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.З КТ, тъй като съществените, разрешени в определението процесуалноправни въпроси относно предпоставките за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и сл. ГПК (отм.) и връчването на съдебни книжа чрез процесуалния представител на страната са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Въведен е и довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради постановяването му в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са определение № 42 от 18.07.2006 г. по ч.т.д. № 118/2006 г. на Бургаски апелативен съд и определение № 34 от 06.02.2004 г. по ч. гр.д. № 333/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба Й. Г. К. я оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.З, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за възстановяване на процесуален срок.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 37 на Дряновски районен съд от 02.05.2007 година по гр.д. по гр.д. № 248/2006 година е уважен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен от Й. К. Г. от [населено място] против Д. К. Д. от г. Д. за сумата 3000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съобщение за изготвяне на решението е било връчено на ответника Д. Д. на 15.10.2007 година чрез процесуалния му представител по делото – адвокат К. Д., овластена да представлява страната до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции с пълномощно от 02.04.2007 г. Първоинстанционното решение не е обжалвано в срока по чл. 197, ал. 1 ГПК (отм.).
С молба от 11.02.2007 г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] е поискано възстановяване на срока за обжалване на решение № 37 от 02.05.2007 г. по гр.д. № 248/2006 година. Като причина за пропускането на срока е посочил обстоятелството, че е оттеглил пълномощията, предоставени на адвокат Д. след провеждане на последното заседание по делото на 02.04.2007 г. В хода на производството по чл. 39 ГПК е установено, че процесуалният представител на страната е пропуснал срока за подаване на въззивна жалба поради заетостта си с лични ангажименти и заминаването на 23.10.2007 г. за Х. с предварително закупен билет за полета. С определение № 17 от 28.03.2008 година, Дряновски районен съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.
Определение № 17 от 28.03.2008 година на Дряновски районен съд е оставено в сила с определение № 293 от 11.06.2008 г. по ч.гр.д. № 135/2008 г. на Габровски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.). Приел е, че страната е била редовна уведомена за изготвяне на първоинстанционното решение чрез връчване на съобщение по реда на чл. 46, ал.1, изр. 1-во ГПК (отм.); че пълномощията на процесуалния представител не са оттеглени по реда по чл. 23 ГПК – страната не е уведомила съда за оттегляне на пълномощието, а личните ангажименти на процесуалния и представител не съставляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 и т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Габровски окръжен съд. Съществените като обуславящи изхода на делото процесуални въпроси относно предпоставките за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и сл. ГПК (отм.) и връчването на съдебни книжа чрез процесуалния представител на страната не налагат промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдигат неразрешен процесуален аспект по приложението на чл. 46, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 37, ал.1 ГПК (отм.). В съответствие с утвърдената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове, съдът е приел, че непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.) са настъпили събития – природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. Така настъпилите обстоятелствата трябва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т.е. в продължение на определения срок страната да е била обективно лишена от възможност да упражни процесуалното си право, съответно да изпълни процесуалното си задължение, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите обстоятелства; че пребиваването на страната или процесуалният и представител в чужбина по тяхно желание не е непредвидено обстоятелство, релевантно за възстановяване на срока, нито такова е процесуалното им бездействие. В съответствие с утвърдената практика е и изводът, че страната може да оттегли пълномощието си по всяко време, но това оттегляне поражда правни последици по делото след уведомяването на съда, което не е сторено по делото. В съответствие с трайно установената практика е и изводът, че връчването на съобщението за изготвяне на съдебното решение на пълномощника на страната е редовен способ за призоваване, регламентиран в чл. 46, ал.1, изр. I-во ГПК (отм.); че законът допуска съобщението да се връчи на пълномощника на призованото лице дори и в случаите, когато личното призоваване е възможно и еднакво удобно; че призоваването чрез пълномощник осигурява същите гаранции като личното призоваване, тъй като пълномощникът представлява страната и е длъжен да я уведоми за получаването на книжата, а неизпълнението за задълженията по договора за мандат, сключен между страната и пълномощника и не рефлектират върху редовността на призоваването.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 293 от 11.06.2008 г. по ч.гр.д. № 135/2008 г. на Габровски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: