1
8
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София,04.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 497 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. В. С., чрез адв. Г. П. Б., касационна жалба против решение № 427 от 19. 12. 2017 г. по гр. д. № 628/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение № 110 от 25. 07. 2017 г. по гр. д. № 79/2014 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. С. срещу К. Х. К. насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да събори частта от гаража, навлизаща в собствения на ищеца имот с идентификатор № …. по одобрената кадастрална карта на [населено място].
Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: участие в съдебния състав на съдия, по отношение на когото са били налице основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК; нарушение на чл. 235 ГПК, изразяващо се в неаргументирано кредитиране заключение на вещо лице, противоречащо на събрани по делото писмени доказателства. Сочи се и необоснованост на акта, както и постановяването му в противоречие с чл. 109 ЗС и ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК – при несъобразяване с обстоятелството, че наличието на незаконна постройка или на част от такава постройка в чужд имот, без учредено право на строеж и издадени строителни книжа, пречи на собственика на имота да упражнява собствеността си. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или уважаване на предявения негаторен иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се и разноските, направени от ищеца при разглеждане на делото пред всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба К. Х. К., чрез адв. З. Ц. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендира разноски, направени в касационното производство.
С определение № 179 от 27. 04. 2018 г. по гр. д. № 497/2018 г. на ВКС, 1 г.о. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к.д. № 10/2018 г., образувано по искане за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта:“…както и при очевидна неправилност“. С решение № 15 от 6. 11. 2018 г. по к.д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбата в посочената й част, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Т. С. против К. К. насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., между Т. С. (купувач) и Е. Й. П. и Б. М. П. (продавачи), ищецът е придобил незастроен поземлен имот с идентификатор № …., с площ от 333 кв.м., който е съставлявал парцел ….-им. …., с площ от 347 кв.м., в кв. …. по РП на [населено място] от 1984 г. Прехвърлителката Е. П. придобила собствеността с договор за продажба на дворно място от 347 кв.м., съставляващо парцел …. – за им. …., в кв. …. по плана на [населено място], сключен с н.а. № …. г., с Р. И. П..
Ответникът К. Х. К. е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор № …., с площ от 590 кв.м. по одобрената КК на [населено място], който съставлява УПИ…. – за им. …., с площ от 590 кв.м., в кв. …. по РП на [населено място] от …. г. Придобил е същия на следните основания: а/. по наследство от Х. Н. К. и Л. Х. К. (по баща К. С.), които са били собственици по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с който закупуват застроено и незастроено място от 490 кв.м., което по тогава действащия РП е представлявало парцел …., в кв. ….; б/. договор за продажба, сключен с н.а. № …. г., с който Х. Н. К. продава на Б. Х. К. и на К. Х. К. половината от къща със ЗП 123 кв.м. и от дворно място с площ, застроена и незастроена, 512 кв.м., което по стария регулационен план образува парцел …., кв…., а по новия кадастрален план съставлява имот пл. № ….; в/. по регулация – с н.а. № …. г. Л. К. С., Б. Х. К. и К. Х. К. са признати за собственици по регулация на частта от 115 кв.м. от имот пл. № …., собственост на наследници на Т. С. П., която по силата на РП от 1984 г. се придава по регулация към собствения им парцел …., кв. …. по плана на [населено място]; г/. договор за доброволна делба, сключен между К. Х. К. и Л. Б. К. от …. г., рег. № …. г.
С нотариално заверена декларация рег. № …. г. Р. И. П., като собственик на парцел …. – им. …., кв. …., е изразила съгласие съседът й К. Х. К. да построи в собствения си парцел ….-им. …., кв. … гараж на граничната линия между двата парцела.
Представен е одобрен архитектурен проект № …. г., изготвен на К. Х. К., за построяване на двуетажна жилищна сграда и гараж в парцел ….-им. …., както и строително разрешение № …. г.
През 2000 г. Е. Й. П. и К. Х. К. са подали заявление до главния архитект на Община – С., с което са изразили съгласие за изменение на дворищната регулация на парцели …. и …. съгласно проект – предложение, но процедурата е останала недовършена, а съставеният констативен акт № …. г. не е съхранен (заявление № …. г., писмо от …. г.). Сред документите от преписката фигурира и становище на главния архитект, според което гаражът е изграден в отклонение от одобрени строителни книжа от 1988 г.
На …. г. К. К. е подал заявление вх. № …. г. за изменение на кадастралната карта в частта й, касаеща ПИ с идентификатор …. Издаден е акт за непълноти и грешки № …. г. и скица-проект № …. г. Поради отказ на Т. С. да подпише акта за непълноти и грешки е отказано да се извърши поисканото изменение на кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатор ….
Установено е по делото от заключението на вещото лице инж. И. Д., изготвено след оглед и подробни измервания на място, с цел установяване местоположението на регулационната линия и на гаража спрямо регулационната линия, че има незначително несъответствие между регулационната линия на УПИ …., собственост на ответника по иска К. К., и стената на построения от същия гараж. На изготвената скица несъвпадението между регулационната линия и стената на гаража не може да се види, което е наложило изготвяне на едромащабна скица. На последната е онагледено частично застъпване на регулационната линия от стената на гаража, като застъпената площ е с формата на триъгълник и възлиза общо на 0, 36 кв.м., т.е. 36 кв. см. В най-широката си част (основата на триъгълника) застъпването е 0, 10 м., т.е. 10 см. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че измерването е извършено със специален инструмент „Теодолит“, че по принцип измерванията са проблематични и трудни, влияят се дори от метеорологичните условия. Разяснено е, че самото измерване на място е натоварено с допустими неточности по чл. 18 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, към което се прибавят и допустими неточности на графичните отражения в изработената кадастрална карта. Площта от 0, 36 кв.м. е в рамките на допустимите неточности по чл. 18 от наредбата.
От правна страна съдът е приел, че установеното навлизане на стената на гаража в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка в измерванията, поради което не е неправомерно и не би могло да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор …..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени за разглеждане три въпроса, първият от които е свързан с приложението на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и засяга проблема налице ли е забраната по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК за участие във въззивен състав на съдия, постановил в качеството си на първоинстанционен съдия прекратяване като недопустимо на същото исково производство, който акт е отменен от горната инстанция и делото е върнато за разглеждане по същество на предявения иск.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС и ВС – решение № 69 по гр. д. № 4941/2014 г., ВКС, 3 г.о. и ТР № 13 по гр. д. № 5/1976 г. на ОСГК на ВС.
Противоречие не е налице.
Цитираната практика е неотносима към настоящия случай и към поставения от касатора въпрос, тъй като формираните със същата становища засягат хипотезата на участие на съдия при решаване по същество на делото в друга инстанция и последващо обезсилване на постановеното от този съдия решение по съществото на спора. Въобще не е обсъждан въпросът дали е налице забраната по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК за участие по делото на съдия, прекратил като недопустимо исковото производство с определение (прекратителните актове винаги са определения по своя характер, дори и да са обективирани като част от диспозитива на решение, съдържащо произнасяне по същество по друг обективно съединен иск), което определение е било отменено и делото върнато за разглеждане по същество на предявения иск.
По-конкретно, в решение № 69 по гр. д. № 4941/2014 г., 3 г.о. се приема, че при обезсилване на съдебното решение, когато делото се връща за ново разглеждане на същия съд (т. е. в хипотезата на разгледан непредявен иск), новото разглеждане на делото се извършва от съдебен състав, различен от този, постановил недопустимото решение. Това е така, тъй като този състав вече се е ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален закон, поради което може да се приеме, че е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. По тези причини още при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) с т. 17 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г. на съдилищата са дадени задължителни разяснения, според които при всяко връщане на делото за ново разглеждане то трябва да се разгледа от друг състав, неучаствал по-рано в разглеждането му, което се отнася и до хипотезите на обезсилване на недопустимото решение или при обявяване на решението за нищожно, ако делото се връща за ново разглеждане. Доколкото правомощията на втората, респ. въззивната инстанция, в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, са уредени по идентичен начин в отменения и в действащия процесуален закон, следва да се приеме, че посочените задължителни указания не са изгубили актуалност и след влизане в сила на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).
В ТР № 13 по гр. д. № 5/1976 г. на ОСГК на ВС се приема, че нарушаването на забраната новото съдебно решение, постановено след обезсилване на първоначалното, да бъде постановено от същия съдебен състав, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По настоящото дело не е налице хипотеза на участие на съдия, взел участие при решаването му в друга инстанция (чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК). Съдия Ваня Иванова, член на въззивния съдебен състав, в качеството си на районен съдия, постановил решение № 157 от 10 07. 2015 г. по гр. д. № 79/2014 г. на СРС, 4 с-в, въобще не е разглеждала по същество предявения насрещен иск по чл. 109 ЗС, не се е ангажирала със становище относно фактите по този иск, предмета му, основателността му, а е прекратила съдебното производство в частта по този иск, приемайки същия като преждевременно заведен и недопустим. В първоинстанционното производство има едно единствено решение, с което претенцията по чл. 109 ЗС е разгледана по същество и то е постановено от районен съдия С. С..
След като с посочените от касатора решения не се приема, че забраната на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК е приложима и в хипотезите, при които съдия с определение е прекратил исково производство, приемайки недопустимост на предявения иск, то твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване на решението по първия поставен въпрос.
Вторият въпрос касае необходимостта ищецът по иск по чл. 109 ЗС да доказва, че извършеното от ответника действие или поддържано състояние му пречи да упражнява правото си на собственост, ако осъществяваните действия или поддържаните в резултат на тези действия състояния са върху имота на ищеца.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК.
Според дадените в тълкувателното решение разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Прието е, че този извод следва от текста на цитираната норма, установяваща две задължителни условия за уважаването на иска – неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са неоснователни, но не създават пречки на собственика, искът е неоснователен. Прието е, че само в случаите, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, би могло да се приеме, че самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице нямащо права да осъществява такова, представлява пречка за собственика (напр. когато ответникът осъществява действия или поддържа състояние в собствения на ищеца имот без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот или когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него ).
В случая се касае се за действия, изразяващи се в построяване на гараж и поддържане на така създаденото в резултат на строежа фактическо състояние, от ответника по иска по чл. 109 ЗС, в собствения му парцел …. – им. …., в кв. …. по плана на [населено място], на регулационната линия между парцел …. – им. …. и собствения на ищеца парцел …. – им. …. Строителството е извършено въз основа на нотариално заверена декларация рег. № ….. г. за построяване на гаража на граничната линия между двата парцела, дадено от лицето Р. И. П., която е била собственик на съседния парцел …. – им. …., в кв. …. към …. г. и е праводател по договор за продажба на Е. Й. П., която е праводател на ищеца Т. В. С. по сключения с него договор за продажба, както и въз основа на одобрени строителни книжа (архитектурен проект и строително разрешение), но в отклонение от същите. Вярно е, че след извършване на подробни измервания на място, със специално устройство, с цел установяване точното местоположение на регулационната линия и на гаража спрямо регулационната линия, е установено частично застъпване на регулационната линия от стената на гаража, като застъпената площ е с формата на триъгълник и възлиза общо на 0, 36 кв.м., т.е. 36 кв. см., а в най-широката си част (основата на триъгълника) застъпването е 0, 10 м., т.е. 10 см. Това застъпване обаче е незначително, в границите на допустимите неточности както по чл. 18 от Наредба № 3/28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), така и по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15. 12. 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. След като установената площ на застъпването е в границите на допустимите неточности при нанасяне на поземлени имоти и сгради в кадастралната карта, то и самото застъпване следва да се окачестви като допустимо (в границите на допустимите норми), а създаденото и поддържано при това застъпване фактическо състояние не би могло да се определи като неправомерно. По естеството си застъпването е такова, че само по себе си не би могло да създава пречки за ищеца – собственик на съседния имот да упражнява правото си на собственост в пълен обем, да го ползва пълноценно и по предназначение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд по поставения въпрос не противоречи на ТР № 4/6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК.
Третият въпрос е допустимо ли е съдът да постанови решението си само въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза, ако то противоречи на приети като доказателства писмени документи.
Твърди се, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Соченото основание не е налице. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е основал изводите си на установените с тях факти. Няма противоречие между заключението на съдебно-техническата експертиза и издадени документи от АГКК. В представения акт № ….г. за непълноти и грешки в ПИ …. по КК на [населено място], скица-проект № …. г. към акта, съставени от Т. Д., главен специалист при Служба „ГКК“ – Софийска област, и скица изх. № …. г., не е посочена площта на застъпване между гаража и регулационната линия, нито е коментирано дали тази площ на застъпване е в рамките на допустимите неточности при извършване на нанасяния в кадастралната карта. При липса на противоречие между заключенията на експертизите и писмените доказателства, поставеният въпрос е хипотетичен, без връзка с фактите по делото и разглеждането му не би повлияло на изхода на спора.
На последно място, касаторът се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – предвид участието на съдия Ваня И. в съдебния състав, постановил атакуваното въззивно решение и предвид извода за неоснователност на иска, въпреки част от гаража да попада в имота на ищеца. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че посочените оплаквания не обосновават очевидна неправилност на акта.
При този изход на делото Т. В. С. следва да бъде осъден да заплати на К. Х. К. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК, производството по гр. д. № 497/2018 г. на ВКС, 1 г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 427 от 19. 12. 2017 г. по гр. д. № 628/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 с-в.
ОСЪЖДА Т. В. С. да заплати на К. Х. К. сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: